Юрген Хабермас: Разлика между версии
+ отличия и награди |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
}} |
}} |
||
'''Юрген Хабермас''' ( |
'''Юрген Хабермас''' ({{lang-de|Jürgen Habermas}}) е германски [[философ]] и [[социолог]] в традицията на [[критическа теория|критическата теория]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[File:AdornoHorkheimerHabermasbyJeremyJShapiro2.png|мини|200px|вляво|Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.]] |
[[File:AdornoHorkheimerHabermasbyJeremyJShapiro2.png|мини|200px|вляво|Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.]] |
||
Роден е на [[18 юни]] [[1929]] г. в [[Дюселдорф]]. Следва в [[Гьотингенски университет|Гьотинген]], [[Цюрихски университет|Цюрих]] и [[Бонски университет|Бон]]. През [[1961]] г. се хабилитира в [[Марбург]] и непосредствено след това с помощта на [[Гадамер]] получава извънредна професура по [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и [[социология]] в [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Университета „Йохан Волфганг Гьоте“]] във [[Франкфурт на Майн]], след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г. |
Роден е на [[18 юни]] [[1929]] г. в [[Дюселдорф]]. Следва в [[Гьотингенски университет|Гьотинген]], [[Цюрихски университет|Цюрих]] и [[Бонски университет|Бон]]. През [[1961]] г. се хабилитира в [[Марбургски университет|Марбург]] и непосредствено след това с помощта на [[Гадамер]] получава извънредна професура по [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и [[социология]] в [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Университета „Йохан Волфганг Гьоте“]] във [[Франкфурт на Майн]], след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г. |
||
Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика. |
Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика. |
||
== Отличия и награди == |
|||
* 1980: Награда „Теодор Адорно“ |
|||
* 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата ''Die neue Unübersichtlichkeit'' |
|||
* 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“ |
|||
* 1987: Награда „Зонинг“ на [[Копенхагенски университет|Копенхагенския университет]] |
|||
* 1995: Награда „Карл Ясперс“ |
|||
* 1999: Награда за култура на провинция [[Хесен]], награда „Теодор Хойс“ |
|||
* 2001: Награда за мир на германските книгоиздатели<ref>[http://www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de/sixcms/media.php/1290/2001_habermas.pdf Брошура „Friedenspreis des deutschen Buchhandels 2001“ (съдържа Laudatio от Jan Philip Reemtsma и Реч по приемането на наградата от Юрген Хабермас на тема „Вяра и знание“)] {{икона|de}}</ref> |
|||
* 2003: [[Награда на принцесата на Астурия|Награда на принца на Астурия]] в раздел Социални науки<ref>[http://www.fpa.es/es/premios-princesa-de-asturias/premiados/2003-jurgen-habermas.html Юрген Хабермас], сайт на Наградата на принца на Астурия. {{икона|es}}</ref> |
|||
* 2004: Награда на [[Киото]] (50 млн. йени) |
|||
* 2005: [[Холбергова награда]] (520 хил. евро)<ref>[http://www.holbergprisen.no/juergen-habermas.html Holbergprisen: Jürgen Habermas] {{икона|no}}</ref> |
|||
* 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга |
|||
* 2006: Награда на [[Северен Рейн-Вестфалия]] |
|||
* 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро) |
|||
* 2011: Награда „Виктор Франкъл“ |
|||
* 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“ |
|||
* 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град [[Дюселдорф]] |
|||
* 2013: [[Награда „Еразъм“]] (150 хил. евро)<ref>[http://www.boersenblatt.net/592088/ „Jürgen Habermas erhält Erasmus-Preis“], boersenblatt.net 29. Januar 2013. {{икона|de}}</ref> |
|||
* 2013: Награда на община [[Касел]] |
|||
* 2015: Награда „Клуге“ |
|||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 53: | Ред 74: | ||
; За него |
; За него |
||
* Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9 |
* ''Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта''. Състав., [предг.] [[Ивайло Знеполски]]. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9 |
||
⚫ | |||
*Попиванов, Борис. ''Политическият отговор на Хабермас.'' В. „Култура“, април 2005. Връзка [http://www.online.bg/kultura/my_html/2364/habermas.htm тук]. |
|||
⚫ | |||
== Източници == |
|||
{{reflist|2}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/HabermasJuergen/ Биография на Хабермас] {{икона|de}} |
* [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/HabermasJuergen/ Биография на Хабермас] {{икона|de}} |
||
* Попиванов, Борис. [http://www.online.bg/kultura/my_html/2364/habermas.htm „Политическият отговор на Хабермас“], в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 |
|||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118544209|LCCN=n/78/93535|NDL=00442100|VIAF=108179854}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118544209|LCCN=n/78/93535|NDL=00442100|VIAF=108179854}} |
Версия от 06:00, 26 ноември 2015
Юрген Хабермас Jürgen Habermas | |
германски философ и социолог | |
Роден | |
---|---|
Религия | атеизъм |
Учил в | Марбургски университет Гьотингенски университет Бонски университет Цюрихски университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Съвременна философия |
Школа | Критическа теория |
Интереси | Политическа философия, епистемология |
Повлиян | Мартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер |
Повлиял | Аксел Хонет |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Хайделбергски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн Институт „Макс Планк“ |
Публикации | „Теория на комуникативното действие“ (1981) |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Юрген Хабермас в Общомедия |
Юрген Хабермас (Шаблон:Lang-de) е германски философ и социолог в традицията на критическата теория.
Биография
Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.
Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.
Отличия и награди
- 1980: Награда „Теодор Адорно“
- 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата Die neue Unübersichtlichkeit
- 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“
- 1987: Награда „Зонинг“ на Копенхагенския университет
- 1995: Награда „Карл Ясперс“
- 1999: Награда за култура на провинция Хесен, награда „Теодор Хойс“
- 2001: Награда за мир на германските книгоиздатели[1]
- 2003: Награда на принца на Астурия в раздел Социални науки[2]
- 2004: Награда на Киото (50 млн. йени)
- 2005: Холбергова награда (520 хил. евро)[3]
- 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга
- 2006: Награда на Северен Рейн-Вестфалия
- 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро)
- 2011: Награда „Виктор Франкъл“
- 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“
- 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
- 2013: Награда „Еразъм“ (150 хил. евро)[4]
- 2013: Награда на община Касел
- 2015: Награда „Клуге“
Библиография
- Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността : Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Център за изследване на демокрацията : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
- Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория : Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов ; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София : ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
- Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността : Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен : ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
- Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
- Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора] : Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
- Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София] : КК, 2004. ISBN 954-587-098-2
- Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София : КХ, 2004. ISBN 954-587-105-9
- Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София : Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
- Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Критика и хуманитаристика, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
- За него
- Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
- Йотов, Стилиян. Хабермас и претенциите на автономията. „Агата-А“, 2006.
Източници
- ↑ Брошура „Friedenspreis des deutschen Buchhandels 2001“ (съдържа Laudatio от Jan Philip Reemtsma и Реч по приемането на наградата от Юрген Хабермас на тема „Вяра и знание“) ((de))
- ↑ Юрген Хабермас, сайт на Наградата на принца на Астурия. ((es))
- ↑ Holbergprisen: Jürgen Habermas ((no))
- ↑ „Jürgen Habermas erhält Erasmus-Preis“, boersenblatt.net 29. Januar 2013. ((de))
Външни препратки
- Биография на Хабермас ((de))
- Попиванов, Борис. „Политическият отговор на Хабермас“, в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005
|