Поезия: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
2975 байта изтрити ,  преди 6 години
написах едни тъпотии
м (Removing Link GA template (handled by wikidata))
(написах едни тъпотии)
Етикети: Визуален редактор премахнати източници/бележки
It's time to show down Гони дила мале, гони дила С Мерцедеса, мале, гони дила. Гони дила, мале, аз тардела. Аз тардела.. в Мерцедеса [Припев] Айде мале, джики-джики-джики-так (х10) Доко доко, кайба шеску калумач (x4) Мой джабале Ееееее... Лулас, мале чичи газ. Лулас, мале сомангеляс (x2) Муликанооооо, сандъци (х2) Сандокан, мале с двата ножа (х2) Муликанооооо, сандъци (х2) Жан Клод, мале сарикона (х4) (непознат текст на непознат език) Лимонада-нада Оранджада- а-ха (х4) Хайде Ленче Ленче Ленче Со сана лачи Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Хубава си Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Заиграй се със мене Ленче Ай да ромие, чат чат де. Ай да лачи йе, кил кил де. (х2) Хайде Ленче Ленче Ленче Со сана лачи Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Заиграй се със мене Ленче ((Ленче.. Ленче.. Ленче..)) [Финална част] Айде маааааале, джики так, джики джики джики так (х12)
'''Поезията''' ({{lang-el|на=от|ποίησις}}, „творчество, творение“) е форма на [[Литература|литературното]] [[изкуство]], при която [[Език (лингвистика)|езикът]] се използва заради неговите [[естетика|естетически]] и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и [[семантика|семантичното]] му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни [[стихотворение|стихотворения]], или в съчетание с други изкуства, както в [[поетична драма|поетичната драма]], [[Песен|песните]] или [[поезия в проза|поезията в проза]].
 
Още на: <nowiki>http://textove.com/kondyo-ataka-miks-2005-tekst</nowiki>
Поезията и теоретичните коментари за нея имат дълга история. Ранните опити за анализ на поезията, като трактата [[Поетика (Аристотел)|„Поетика“]] на [[Аристотел]], се концентрират върху използването на речта в [[реторика]]та, [[драма]]та, песните и [[комедия]]та.<ref name="Heath">{{cite book | last = Heath | first = Malcolm (ed.) | year = 1997 | title = Aristotle's ''Poetics'' | publisher = Penguin Books | location = London | pages = | isbn = 0-14-044636-2 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно се появяват изследвания на елементи като повторението, формата на [[стих]]а и [[рима]]та, като се акцентира върху естетиката, която отличава поезията от по-обективно информативните [[проза]]ични форми. От средата на 20 век поезията понякога се дефинира по-широко като фундаментален творчески акт, използващ езика.<ref>{{cite book | last = Thomas | first = Dylan | year = 1968 | title = Quite Early One Morning | publisher = New Direction Books | location = New York | pages = | isbn = 0-8112-0208-9 | lang = en | ref = harv}}</ref>
 
Благодариние на textove.com
В поезията често се използват особени форми и конвенции, за да се придаде различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като [[асонанс]], [[алитерация]], [[ономатопея]] и [[ритъм]] служат за постигане на [[музика]]лен или [[Заклинание|заклинателен]] ефект. Използването на [[Двусмислица|двусмислици]], [[символизъм]], [[ирония]] и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин [[метафора]]та, [[сравнение]]то и [[метонимия]]та<ref>{{cite book | last = Strachan | first = John R | coauthors = Richard G. Terry | year = 2000 | title = Poetry | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = 119 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.
 
Някои поетични форми са характерни за определени [[Култура|култури]] и [[жанр]]ове или за определен език, с чиито особености са съобразени. Докато читателите, свикнали да идентифицират поезията с [[Данте Алигиери|Данте]], [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Адам Мицкевич|Мицкевич]] или [[Руми]], я свързват със стихове, базирани на рима и [[версификация]], съществуват и традиции, като [[библейска поезия|библейската поезия]], които използват други средства за постигане на ритъм и [[евфония]].
 
== История ==
Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в [[епос]]а, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „[[Шах-наме]]“ на [[Фирдоуси]], по необходимост е дълга и [[наратив]]на, докато поезията, използвана за церемониални цели ([[химн]]и, [[псалм]]и, [[Сура|сури]]), обикновено има вдъхновяваща интонация, а [[елегия]]та и [[трагедия]]та се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове.
 
Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ на древногръцкия философ [[Аристотел]], който дефинира три поетични жанра - епос, [[комедия]] и [[трагедия]] - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.<ref name="Heath">{{cite book |last = Heath|first = Malcolm (ed.)|year = 1997|title = Aristotle's ''Poetics''|publisher = Penguin Books|location = London|pages = |isbn = 0-14-044636-2|lang = en|ref = harv}}</ref> По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - [[епична поезия]], [[лирична поезия]] и [[драматична поезия]], като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия.
 
През [[Средновековие]]то Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в [[Ислямски свят|Ислямския свят]],<ref>{{cite journal | last = Bogges | first = W. F | year = 1968 | month = | title = Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry | journal = Journal of the American Oriental Society | volume = 88 | issue = | pages = 657-670 | id = | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Burnett | first = Charles | year = 2001 | chapter = Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch | title = Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke | publisher = Brill Academic Publishers | location = | pages = | isbn = 90-04-11964-7 | lang = en | ref = harv}}</ref> както и в [[Европа]] от епохата на [[Ренесанс]]а.<ref>{{cite book | last = Grendler | first = Paul F | year = 2004 | title = The Universities of the Italian Renaissance | publisher = Johns Hopkins University Press | location = Baltimore, Maryland | pages = 239 | isbn = 0-8018-8055-6 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на [[проза]]та, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура.
Анонимен потребител

Навигация