Коста Лулчев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]]. |
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]]. |
||
През [[1948]] г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. |
През [[1948]] г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Освободен е през 1959 г., но е разработван от [[Държавна сигурност]]. |
||
Коста Лулчев умира на [[31 януари]] [[1965]] г. в [[София]]. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от [[15 януари]] [[1990]] г. |
Коста Лулчев умира на [[31 януари]] [[1965]] г. в [[София]]. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от [[15 януари]] [[1990]] г. |
Версия от 10:53, 14 април 2016
Коста Лулчев | |
Български политик, социалдемократ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС VI ВНС | |
Коста Лулчев в Общомедия |
Коста Лулчев е български политик, роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово.
Той е един от лидерите на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ (1898 г.).
В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945 г.).
През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, но те не променят позицията си.[1]
През 1946 г. заедно с Никола Петков е начело на опозицията в VI Велико народно събрание.
През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Освободен е през 1959 г., но е разработван от Държавна сигурност.
Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 699-704.