Илия Куртев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Десети випуск на военното училище в София, ползвайки HotCat |
м без right/дясно в картинки (x2) |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[ |
[[File:BASA-1951K-1-1-4-Todor Saev.JPG|мини|240п|Членска карта на [[Славянско благотворително дружество (София)|Славянското благотворително дружество]] на [[Тодор Саев]], подписана от председателя Илия Куртев и секретаря [[Борис Мандушев]]]] |
||
[[ |
[[File:Iliya Kurtev Manifesto.jpg|мини|250п|Възвание от Илия Куртев до българския народ против Берлинския договор, за образуване на чети за освобождението на Македония. 1885 г.]] |
||
Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на казата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|publisher= „Св. Георги Победоносец“ |pages= 175}}</ref> |
Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на казата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|publisher= „Св. Георги Победоносец“ |pages= 175}}</ref> |
||
Версия от 15:28, 22 септември 2016
| Илия Куртев | |
| български опълченец общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
Илия Куртев Добрев е български общественик, опълченец и политически деец.
Биография
Роден е на 2 юли 1858 година в Ески Заара. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в Руско-турската война. След Санстефанския мирен договор се отдава на казата за обединение на българските земи.[1] Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в Пловдив след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.[2]
Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на Македония. По време на Сръбско-българската война Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.[1] От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в първи пехотен софийски полк. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г.
В 1899 година става председател на основаното наново на Славянското благотворително дружество в София.[3] Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“.
По време на Балканските войни е етапен комендант на Радомир.[4]
Военни звания
- Подпоручик (14 септември 1885)
- Поручик (7 ноември 1888)
- Капитан (2 август 1893)
- Майор (28 юли 1913)
Бележки
- ↑ а б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец // www.zarata.org, 2015-08-07. Посетен на 2015-12-15.
- ↑ Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.
- ↑ Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.
- ↑ Биография на сайта Бойна слава
