Андалуското куче: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SimonePPP (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Премахване на Категория:Сюрреализъм; Добавяне на Категория:Сюрреалистични филми, ползвайки HotCat
Ред 58: Ред 58:
[[Категория:Филми от 1929 година]]
[[Категория:Филми от 1929 година]]
[[Категория:Филми на Луис Бунюел]]
[[Категория:Филми на Луис Бунюел]]
[[Категория:Сюрреализъм]]
[[Категория:Сюрреалистични филми]]

Версия от 15:42, 25 януари 2017

Андалуското куче
Un chien andalou
РежисьориЛуис Бунюел
ПродуцентиЛуис Бунюел
Салвадор Дали
СценаристиСалвадор Дали
Луис Бунюел
В ролитеПиер Бачев
Симон Марей
Луис Бунюел
Салвадор Дали
МузикаРихард Вагнер
МонтажЛуис Бунюел
Премиера6 юни 1929 г.
(Франция)
Времетраене16 минути
Езикфренски език
няма
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Андалуското куче“ (Шаблон:Lang-fr) е френски експериментален филм от 1929 година на режисьора Луис Бунюел по негов сценарий в съавторство със Салвадор Дали.

Един от ранните примери за експериментално кино, филмът е посрещнат с възторг в средите на сюрреалистите и днес е считан е за една от иконите на световното кино.[1] Предполага се, че иначе несвързаното със съдържанието име всъщност е прякорът на приятеля на двамата автори Федерико Гарсия Лорка, андалусец.

Сюжет

„Андалуското куче“ е замислен като сюрреалистична творба, умишлено лишена от рационален сюжет. Състои се от поредица шокиращи образи с фройдистки характер[2] – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. След това от дупка в човешка длан извират мравки, мъж тегли 2 пиана, върху които има 2 умрели магарета, след които се влачат завързани 2 католически свещеници (един от които се играе от Дали) и т.н.

Продукция

Филмът е финансиран от майката на Бунюел.[3] Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в Кадакес. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“[4] В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,[5] Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.[6] По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“[7]

Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“[8] Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех[9] и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.[10] След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета Андре Бретон.[11]

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки