Републиканизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
важна черта ;-)
 
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Под '''републиканизъм''' се разбира тип [[идеология]], според която [[общество]]то или [[държава]]та трябва да бъде [[република]] (от [[Латински език|латински]], res publica), в която [[Държавен глава|държавният глава]] представлява народа, притежаващ народен суверенитет -- т.е. обратното на това народът да е субект (поданик) на държавния глава. Държавният глава обикновено бива назначаван по ненаследствен път, в повечето случаи посредством избори.
Под '''републиканизъм''' се разбира тип [[идеология]], според която [[общество]]то или [[държава]]та трябва да бъде [[република]] (от [[Латински език|латински]], res publica), в която [[Държавен глава|държавният глава]] представлява народа, притежаващ народен суверенитет т.е. обратното на това народът да е субект (поданик) на държавния глава. Държавният глава обикновено бива назначаван по ненаследствен път, в повечето случаи посредством избори.


Точният смисъл на понятието варира спрямо културния или историческия контекст. Като цяло, той внушава липсата на [[монархизъм]], но може да указва пъстрота, преминаваща от "управлението на мнозина и на правото", през олигархията, до спорното управление на един-единствен човек. Движението се забелязва още в [[Римска република|Римската република]], където основателят на републиката, [[Луций Юний Брут]], се отказва от предишното [[Римско царство]] и постановява римският народ да положи тържествена клетва никога да не позволи монархията да се върне на власт.
Точният смисъл на понятието варира спрямо културния или историческия контекст. Като цяло, той внушава липсата на [[монархизъм]], но може да указва пъстрота, преминаваща от „управлението на мнозина и на правото", през олигархията, до спорното управление на един-единствен човек. Движението се забелязва още в [[Римска република|Римската република]], където основателят на републиката, [[Луций Юний Брут]], се отказва от предишното [[Римско царство]] и постановява римският народ да положи тържествена клетва никога да не позволи монархията да се върне на власт.


{{Политика-мъниче}}
{{Политика-мъниче}}

Версия от 17:27, 21 март 2017

Под републиканизъм се разбира тип идеология, според която обществото или държавата трябва да бъде република (от латински, res publica), в която държавният глава представлява народа, притежаващ народен суверенитет – т.е. обратното на това народът да е субект (поданик) на държавния глава. Държавният глава обикновено бива назначаван по ненаследствен път, в повечето случаи посредством избори.

Точният смисъл на понятието варира спрямо културния или историческия контекст. Като цяло, той внушава липсата на монархизъм, но може да указва пъстрота, преминаваща от „управлението на мнозина и на правото", през олигархията, до спорното управление на един-единствен човек. Движението се забелязва още в Римската република, където основателят на републиката, Луций Юний Брут, се отказва от предишното Римско царство и постановява римският народ да положи тържествена клетва никога да не позволи монархията да се върне на власт.

Шаблон:Политика-мъниче