Киро Геошев: Разлика между версии

Киро Геошев
	Киро Геошев
български книжар и националреволюционер
Роден	неизв. Ярджиловци, Османска империя
Починал	15 ноември 1877 г. София, Османска империя

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:39, 31 август 2017

Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е търговец, софийски книжар^[1]. Съратник на Васил Левски и член на Софийския частен революционен комитет на ВРО.

Биография

Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).

Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.

Като сподвижник на Васил Левски е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни“ („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.

През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание (1876). Действията на делегацията са възпяти в народна песен^[2], предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество^[3].

Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар, на „Капана“ и Георги Стоичков, на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент Дик де Лонли пише:

„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.^[4]^[5].

Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.

„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври.^[6].

Погребан е при олтара на разрушената църква „Свети Спас“. ^[7]^[8]

При днешния Лъвов мост след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.

Източници

↑ Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167 – 168.
↑ [1]
↑ [2]
↑ [3]
↑ [4]
↑ Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/
↑ „Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.<
↑ Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.

Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С.,2003
Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877 – 1878 г., С., 1899, с. 270.
Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859 – 1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2 – 3
Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177 – 180

Външни връзки

[1] Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167 – 168.

[2] [1]

[3] [2]

[4] [3]

[5] [4]

[6] Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/

[7] „Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.<

[8] Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 | награди          = }}
 }}
-'''Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи)''' е търговец, софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.</ref>. Съратник на [[Васил Левски]] и член на Софийския частен революционен комитет на [[ВРО]].
+'''Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи)''' е търговец, софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167 – 168.</ref>. Съратник на [[Васил Левски]] и член на Софийския частен революционен комитет на [[ВРО]].
-==Биография==
-Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).
+== Биография ==
-Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на ''Конския пазар'' (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби.  В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.
+Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).
+Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на ''Конския пазар'' (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.
-Като сподвижник на [[Васил Левски]] е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни” („Народна песнопойка“) съставена от Н.  Вардев, комедията  „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков,  „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.
+Като сподвижник на [[Васил Левски]] е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни“ („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.
-През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]].  Действията на делегацията са  възпяти  в народна песен<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref>, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.
+През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Действията на делегацията са възпяти в народна песен<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref>, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.
 Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, [[Стоян Книжар|хаджи Стоян Книжар]], на „Капана“ и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]], на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент [[Дик де Лонли]] пише:
 ''„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“''.<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.
 Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''„Вятър ечи, Балкан стене“.
-''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври''.<ref>Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография"  /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>.
+''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври''.<ref>Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>.
-Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас“. <ref>''
+Погребан е при олтара на разрушената църква „Свети Спас“. <ref>''
 ''„Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.''<</ref><ref>Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.</ref>
@@ Ред 40: / Ред 41: @@
 При днешния [[Лъвов мост]] след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.
-==Източници==
+== Източници ==
 <references/>
 * Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С.,2003
-* Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., С., 1899, с. 270.
+* Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877 – 1878 г., С., 1899, с. 270.
-* Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
+* Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859 – 1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
-* Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2-3
+* Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2 – 3
-* Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177-180
+* Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177 – 180
-==Външни връзки==
+== Външни връзки ==
-* [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи|Симеон Мильов, Kиро кафеджи, 2009]
+* [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи Симеон Мильов, Kиро кафеджи, 2009]
-* [http://www.yardjilovci.com/content/772/още-веднъж-за-киро-кафеджи|Симеон Мильов, Oще веднъж за Kиро кафеджи, 2009]
+* [http://www.yardjilovci.com/content/772/още-веднъж-за-киро-кафеджи Симеон Мильов, Oще веднъж за Kиро кафеджи, 2009]
-* [http://bulrod.blogspot.com/2010/10/blog-post_26.html|Енциклопедия на българските родове]
+* [http://bulrod.blogspot.com/2010/10/blog-post_26.html Енциклопедия на българските родове]
 {{СОРТКАТ:Геошев, Киро}}
 [[Категория:Български възрожденци]]
 [[Категория:Български книжари]]