Киро Геошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киро Геошев
български книжар и националреволюционер
Роден
неизв.
Починал

Кирил Геошев Хранов (Киро Гьошев, Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е търговец, софийски книжар[1]. Съратник на Васил Левски и член на Софийския частен революционен комитет на ВРО.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Георги (Геоше) Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (днec квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).

Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.

Като сподвижник на Васил Левски е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни“ („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.

През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание (1876). Действията на делегацията са възпяти в народна песен[2], предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество[3].

Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар, на „Капана“ и Георги Стоичков, на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент Дик де Лонли пише:

„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4][5].

Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.

„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през октомври.[6].

Погребан е при олтара на разрушената църква „Свети Спас“. [7][8]

При днешния Лъвов мост след Освобождението по предложение на Кр. Г. Данов е планиран грандиозен мемориален комплекс в който мостът е централен елемент посветен на книжарите около който разделен на две от Владайската река трябва да се изгради голям кръгов площад с паметници на екзекутираните тук копривщенски въстаници Стойчо Рашков и Тодор Малеев и други "Обесени за свободата". От проекта са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.[9][10][11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167 – 168.
  2. [1]
  3. [2]
  4. [3]
  5. [4]
  6. Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760, оп.1, а.е.1, л.20/
  7. „Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.<
  8. Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.
  9. „Лъвов мост“ – съдбата на четирима съратници на Васил Левски
  10. Защо лъвовете на Лъвов мост са без езици
  11. Лъвов мост още кърви, Стандарт нюз
  • Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С.,2003
  • Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877 – 1878 г., С., 1899, с. 270.
  • Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859 – 1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
  • Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2 – 3
  • Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177 – 180

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]