Пиетро Перуджино: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м {{lang-it}}
Ред 33: Ред 33:
| общомедия =
| общомедия =
}}
}}
'''Пиетро Перуджино''' (на [[италиански език|италиански]] ''Pietro Perugino'') е [[Италия|италиански]] [[ренесанс]]ов [[художник]] от [[Умбрийска школа|Умбрийската школа]] от периода на [[куатроченто|ранния Ренесанс]].
'''Пиетро Перуджино''' ({{lang-it|Pietro Perugino}}) е [[Италия|италиански]] [[ренесанс]]ов [[художник]] от [[Умбрийска школа|Умбрийската школа]] от периода на [[куатроченто|ранния Ренесанс]].


Той е сред учителите на [[Рафаело Санцио]]. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в [[Куатроченто]].
Той е сред учителите на [[Рафаело Санцио]]. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в [[Куатроченто]].

Версия от 00:43, 6 септември 2017

Пиетро Перуджино
Pietro Perugino
Роден
Починал
Националноститалианец
СтилРенесанс
Периодкуатроченто
АкадемияУмбрийската школа
Известни творбифреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“
ПовлиялРафаело Санцио
Пиетро Перуджино в Общомедия

Пиетро Перуджино (Шаблон:Lang-it) е италиански ренесансов художник от Умбрийската школа от периода на ранния Ренесанс.

Той е сред учителите на Рафаело Санцио. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в Куатроченто.

Творчество

В Сикстинската капела Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.

фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“

Портрети на донатори

Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици).Сега, тези портрети, визуално в настоящия момент се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа Сикст IV в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)[1][2].

портрети и скрити портрети

</gallery>

Препратки

Източници

  • Canuti F., Il Perugino, v. 1-2, Siena, 1931.
  • Элиасберг Н. Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.
  1. Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.
  2. Буркхардт Я. Портрет в итальянской живописи // Очерки истории искусства Италии, 1898 (нем. яз.).