Въшки: Разлика между версии

	Въшки
	Човешка въшка (P. humanus)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
подцарство:	Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:	Първичноустни (Protostomia)
тип:	Членестоноги (Arthropoda)
подтип:	Шестокраки (Hexapoda)
клас:	Насекоми (Insecta)
подклас:	Крилати насекоми (Pterygota)
инфраклас:	Новокрили насекоми (Neoptera)
надразред:	Exopterygota
разред:	Въшки (Phthiraptera)
	Научно наименование
	Phthiraptera Haeckel, 1896
	Въшки в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:03, 26 декември 2017

Въшките (Phthiraptera), известни още като пухояди, са малки безкрили яйценосни насекоми.

Описание

Въшките варират от 0,5 до 5 mm на дължина. Те имат тесни глави и овални, сплескани тела. Техните антени са къси с три до пет сегмента, а челюстите им, които могат да се прибират в главата, са приспособени за пробиване и смучене.^[1]

Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с перата и космите на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на кожата им. Рядко поглъщат капки кръв, които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.

Класификация

Разред Въшки

Подразред Amblycera
- Семейство Boopidae
- Семейство Gyropidae
- Семейство Laemobothriidae
- Семейство Menoponidae
- Семейство Ricinidae
- Семейство Trimenoponidae
Подразред Anoplura
- Семейство Echinophthiriidae
- Семейство Enderleinellidae
- Семейство Haematopinidae
- Семейство Hamophthiriidae
- Семейство Hoplopleuridae
- Семейство Hybophthiridae
- Семейство Linognathidae
- Семейство Microthoraciidae
- Семейство Neolinognathidae
- Семейство Pecaroecidae
- Семейство Pedicinidae
- Семейство Pediculidae
- Семейство Pthiridae
- Семейство Polyplacidae
- Семейство Ratemiidae
Подразред Ischnocera
- Семейство Heptapsogasteridae
- Семейство Goniodidae
- Семейство Philopteridae
- Семейство Trichodectidae
Подразред Rhyncophthirina
- Семейство Haematomyzidae

Видове

Съществуват около 5 хиляди вида въшки, но са описани около 300. Характерна е кокошата въшка, която живее по кожата на домашната кокошка. По патиците паразитира патешкият пухояд, а по пауна – пауновият пухояд.

В България се срещат и паразити по бозайниците, например кучешкият пухояд, който се заселва по космите на главата и врата на кучето. Премахва се чрез редовно къпане и напръскване на космената покривка с инсектициди. Това е важно, защото кучешкият пухояд е междинен гостоприемник на кучешките глисти.

Източници

↑ Capinera, John L. Encyclopedia of Entomology. Springer Science & Business Media, 2008. ISBN 978-1-4020-6242-1. p. 838 – 844. (на английски)

[Capinera-1] Capinera, John L. Encyclopedia of Entomology. Springer Science & Business Media, 2008. ISBN 978-1-4020-6242-1. p. 838 – 844. (на английски)

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{без източници}}
 {{Taxobox
 | regnum            = Animalia
@@ Ред 23: / Ред 22: @@
 }}
 [[File:Pthirus pubis - crab louse.jpg|upright|thumb|Пухояди]]
+'''Въшките''' (''Phthiraptera''), известни още като '''пухояди''', са малки безкрили яйценосни [[насекоми]].
-'''Въшките''' (''Phthiraptera''), известни още като '''пухояди''', са яйценосни [[насекоми]]. Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с [[Перо|пера]]та и [[косми]]те на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на [[кожа]]та им. Рядко поглъщат капки [[кръв]], които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.
+== Описание ==
+Въшките варират от 0,5 до 5 mm на дължина. Те имат тесни глави и овални, сплескани тела. Техните антени са къси с три до пет сегмента, а челюстите им, които могат да се прибират в главата, са приспособени за пробиване и смучене.<ref name=Capinera>{{cite book| author=Capinera, John L. |title=Encyclopedia of Entomology |url=https://books.google.com/books?id=i9ITMiiohVQC&pg=PA838 |year=2008 |publisher=Springer Science & Business Media |isbn=978-1-4020-6242-1 |pages=838 – 844| lang=en}}</ref>
+Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с [[перо|пера]]та и [[косми]]те на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на [[кожа]]та им. Рядко поглъщат капки [[кръв]], които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.
 == Класификация ==
@@ Ред 62: / Ред 66: @@
 В България се срещат и [[паразит]]и по [[бозайници]]те, например [[кучешки пухояд|кучешкият пухояд]], който се заселва по космите на главата и врата на [[куче]]то. Премахва се чрез редовно къпане и напръскване на космената покривка с инсектициди. Това е важно, защото кучешкият пухояд е междинен гостоприемник на кучешките глисти.
+== Източници ==
+<references />
 [[Категория:Въшки| ]]