Пол Валери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ картинка
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Писател
{{писател
| име = Пол Валери
| име = Пол Валери
| име-оригинал = Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
| снимка = Choumoff - Paul Valéry.jpg
| снимка = Choumoff - Paul Valéry.jpg
| описание = Валери, след 1920 г.
| описание = Валери, след 1920 г.
Ред 6: Ред 7:
| място на раждане = [[Сет (град)|Сет]], [[Франция]]
| място на раждане = [[Сет (град)|Сет]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| работил =
| работил = [[Колеж дьо Франс]]
| националност = {{Франция}}
| националност = {{Франция}}
| период =
| период =
Ред 15: Ред 16:
| известни творби = „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
| известни творби = „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
| награди =
| награди =
| повлиян =
| повлиян = [[Стефан Маларме]]
| повлиял =
| повлиял =
| брак =
| брак = Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
| деца =
| деца =
| подпис = Firma Valery Paul.jpg
| подпис = Firma Valery Paul.jpg
Ред 23: Ред 24:
}}
}}


'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е френски [[поет]], [[есеист]] и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]].
'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е [[Франция|френски]] [[поет]], [[есеист]] и [[литературен критик]], един от найемблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]].


== Биография и творчество ==
== Биография ==
Роден е на [[30 октомври]] [[1817]] година в [[Сет (град)|Сет]], [[Еро (департамент)|департамент Еро]], Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в [[Монпелие]], недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва [[право]] в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател [[Пиер Луис]], който го въвежда в литературните среди.
⚫
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва [[право]]. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите ''Тетрадки'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на [[Първата световна война]] публикува отново поеми, които имат забележителен успех.
⚫
[[File:Paul Valéry académicien 1927.jpg|мини|200px|ляво|Валери като член на Френската академия, 1927 г.]]
От 1892 живее в [[Париж]], където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из [[Европа]], изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на [[Френската академия]]. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към [[Лигата на нациите]], в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за [[изкуство]] и [[литература]].


През 1931 в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]] основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в [[Колеж дьо Франс]]. Ректор е и на Средиземноморския научен център в [[Ница]].
⚫
[[File:Paul Valéry académicien 1927.jpg|мини|240px|вляво|Валери като член на Френската академия, 1927 г.]]
През 1925 г. е избран за член на [[Френската академия]]. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на [[Втората световна война]] позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава.


Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата [[парка]]“ ([[1917]]) и „Очарования“ ([[1922]]), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през [[1896]] г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.
След началото на [[Втората световна война]] позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.


[[File:Tombe Paul Valéry.jpg|мини|180px|Гробът на Пол Валери в [[Сет (град)|Сет]].]]
[[File:Tombe Paul Valéry.jpg|мини|180px|Гробът на Пол Валери в [[Сет (град)|Сет]].]]
При смъртта му във Франция е обявен национален траур. Погребан е в [[Сет (град)|Сет]], в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.
Умира на [[20 юли]] [[1945]] година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.


== Научна дейност ==
⚫
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957-60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,<ref>Valery P., ''Œuvres'' v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard </ref> а първото по-пълно издание на ''Тетрадките'' се появява в следващото десетилетие.<ref>Valery P., ''Cahiers'' v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard</ref> По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.
⚫
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „''Тетрадки“'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на [[Първата световна война]] публикува отново поеми, които имат забележителен успех.


⚫
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,<ref>Valery P., ''Œuvres'' v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard </ref> а първото по-пълно издание на „''Тетрадки“'' се появява в следващото десетилетие.<ref>Valery P., ''Cahiers'' v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard</ref> По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки
== Творчество ==

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „''Младата парка''“ (1917) и „''Очарования''“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „''Вечер с господин Тест''“ през 1896 г.

== Библиография ==
* Conte de nuit (1888)
* Conte de nuit (1888)
* Paradoxe sur l’architecte (1891)
* Paradoxe sur l’architecte (1891)
Ред 64: Ред 71:
* Œuvres II (1960)
* Œuvres II (1960)


== Издания на български ==
=== Издания на български ===
* ''Човекът и раковината'', София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
* ''Човекът и раковината'', София: [[Народна култура]], 1987 (сб. есета, 392 стр.)
* ''Поглед към съвременния свят: Избрани есета'', превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
* ''Поглед към съвременния свят: Избрани есета'', превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
* ''Реч за естетиката и други есета'', София: Нов български университет, 2011.
* ''Реч за естетиката и други есета'', София: [[Нов български университет]], 2011.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: ''Човекът и раковината'', София: Народна култура, 1987
* Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: ''Човекът и раковината'', София: Народна култура, 1987
* [[Емил Чоран|Чоран Е.]], „Валери срещу своите идоли“. В: ''Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита)'', София: СУ, 1996, c. 265-81
* [[Емил Чоран|Чоран Е.]], „Валери срещу своите идоли“. В: ''Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита)'', София: СУ, 1996, c. 265 – 81


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 09:36, 16 март 2018

Пол Валери
Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
Валери, след 1920 г.
Валери, след 1920 г.
Роден30 октомври 1871 г.
Починал20 юли 1945 г. (73 г.)
ПрофесияКолеж дьо Франс
Националност Франция
Жанрстихотворение, есе
Направлениесимволизъм, модернизъм
Известни творби„Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
Повлиян от
СъпругаДжийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
Подпис
Уебсайт
Пол Валери в Общомедия

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (Шаблон:Lang-fr) е френски поет, есеист и литературен критик, един от найемблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Биография

Роден е на 30 октомври 1817 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

Валери като член на Френската академия, 1927 г.

От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Научна дейност

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.[2] По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Библиография

  • Conte de nuit (1888)
  • Paradoxe sur l’architecte (1891)
  • Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
  • „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
  • „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
  • „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
  • „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
  • „Очарования“, Charmes (1922)
  • Eupalinos ou l’Architecte (1923)
  • Variétés I (1924)
Корица на „Душата и танцът“ (1925)
  • „Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
  • Variétés II (1930)
  • „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
  • L'idée fixe (1932)
  • Variétés III (1936)
  • Degas, danse, dessin (1936)
  • Variétes IV (1938)
  • Mauvaises pensées et autres (1942)
  • Tel quel (1943)
  • Variétes V (1944)
  • Vues (1948)
  • Œuvres I (1957)
  • Œuvres II (1960)

Издания на български

Източници

  1. ↑ Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard
  2. ↑ Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard
  • Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
  • Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Пол Валери.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пол_Валери&oldid=8439576“.