Читалище: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
[[Файл:Читалището в 1856.jpg|мини|378x378пкс|Читалище „Заря“ в [[Хасково]]]] |
[[Файл:Читалището в 1856.jpg|мини|378x378пкс|Читалище „Заря“ в [[Хасково]]]] |
||
[[Димитър Маринов]] разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в [[Лом]], над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, [[Кръстьо Пишурка]], още през 1848г. поставил над вратата надпис "[[Читалище]]" - първото споменава и използване на тази дума в България! Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856г. читалището се мести в собствена сграда |
[[Димитър Маринов]] разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в [[Лом]], над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, [[Кръстьо Пишурка]], още през 1848г. поставил над вратата надпис "[[Читалище]]" - първото споменава и използване на тази дума в България! Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича "Постоянство". |
||
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано второто читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. . По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. |
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано второто читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. . По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. |
Версия от 16:30, 6 юни 2018
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Лом, Свищов и Шумен.
Димитър Маринов разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в Лом, над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка, още през 1848г. поставил над вратата надпис "Читалище" - първото споменава и използване на тази дума в България! Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича "Постоянство".
На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано второто читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен третото българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. . По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614.[1][2]
Източници
- ↑ Регистър на народните читалища (административна уредба) (посетен на 23 април 2014)
- ↑ Регистър на народните читалища (база данни по град/село)
Външни препратки
- Закон за изменение на Закона за народните читалища, Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
- Закон за народните читалища
- Информационен сайт за читалищата
- Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата
- Блог към информационния сайт за читалищата
- Портал на читалищата в България
- фейсбук-група Български читалища