Електрет: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Brassmonger (беседа | приноси) подобрение Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{{обработка|форматиране и допълване}} |
{{обработка|форматиране и допълване}} |
||
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] тела, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. |
'''Електретите''' са твърди [[Аморфна структура|аморфни]] или [[Кристална структура|кристални]] тела, които след поляризиране с външно [[електрическо поле]] могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните [[магнит]]и. ''' ''' В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд, наречени са електрети. |
||
== История == |
|||
През 20 –те години на миналия век, японският физик Мототаро Егучи, създава първия електрет от [[карнаубски восък]], [[Колофон (смола)|колофон]] и [[Восък|пчелен восък]], както и приспособления за измерване на заряда. По време афазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно, силно, електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материалът.ко поле. |
|||
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него, работи без [[захранващи източници]]. В [[микрофон]]<nowiki/>ите и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети. |
|||
След ВСВ започва изследването и създаването на нови електрети, тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като- полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола и др…Също и от неорганични вещества като – нафталин; [[сяра]]; магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов, стронциев титанати ; стеатит и пр… |
|||
През 1937 г. академик Георги Наджаков получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и ел. поле. Получения по- този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития, след години се създава и първата високоефективна, размножителна техника – [[ксерокс]]. |
|||
[[Файл:Electret condenser microphone capsules.jpg|мини|Еелектретен кондензаторен микрофон]] |
|||
[[Файл:Electret condenser microphone schematic.png|мини]] |
|||
Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80 –те години. В Институт по електро промишленост, група ентусиасти с ръководител ст.н.с.ктн. док. Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените [[Електрически заряд|заряд]]<nowiki/>и са малки . Но те показват, че епоксидните смоли и компаунди са едни от най- добрите и устойчиви високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, ползувани до днес. |
|||
== Приложение == |
|||
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използуват се за микрофони, генератори на ел. поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника, източници на постоянен ток и много други. |
|||
== Външни препратки == |
|||
https://www.youtube.com/watch?v=ZheQU5h0gtM |
|||
{{физика-мъниче}} |
{{физика-мъниче}} |
Версия от 18:58, 9 юли 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Електретите са твърди аморфни или кристални тела, които след поляризиране с външно електрическо поле могат продължително да запазват състоянието си на поляризация и следователно да създават електрическо поле в околното пространство. Електретите са аналог на постоянните магнити. В нормално състояние веществата в природата имат потенциала и заряда на земната кора, който е приет за неутрален. В определени случаи обаче те имат изразен повърхностен заряд – остатъчна поляризация. Подобно на постоянните магнити, някои вещества имат остатъчен постоянен електрически заряд, наречени са електрети.
История
През 20 –те години на миналия век, японският физик Мототаро Егучи, създава първия електрет от карнаубски восък, колофон и пчелен восък, както и приспособления за измерване на заряда. По време афазовия преход от течно в твърдо състояние прилагал силно външно, силно, електрическо поле. След приключване на процеса енергията от полето се съхранила в материалът.ко поле.
По време на Втората световна война, американците залавят японски кораб и установяват, че телефонната връзка в него, работи без захранващи източници. В микрофоните и слушалките нямало магнити и намотки. Всичко било изработено на база електрети.
След ВСВ започва изследването и създаването на нови електрети, тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като- полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола и др…Също и от неорганични вещества като – нафталин; сяра; магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов, стронциев титанати ; стеатит и пр…
През 1937 г. академик Георги Наджаков получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и ел. поле. Получения по- този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития, след години се създава и първата високоефективна, размножителна техника – ксерокс.
Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80 –те години. В Институт по електро промишленост, група ентусиасти с ръководител ст.н.с.ктн. док. Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените заряди са малки . Но те показват, че епоксидните смоли и компаунди са едни от най- добрите и устойчиви високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, ползувани до днес.
Приложение
Приложението и гамата на електретите се увеличава всяка година. В някои приложения, те са незаменими. Използуват се за микрофони, генератори на ел. поле и високо напрежение, газови филтри, дозиметри и друга измервателна техника, източници на постоянен ток и много други.