Колофон (смола)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колофон.

Кутия с колофон, предназначен за запояване

Колофон-ът (ст. гр.: Κολοφωνία) е крехко полупрозрачно аморфно вещество, с бледожълт до тъмночервен или почти черен цвят. Добива се от смолата на иглолистни растения, предимно от борове (но може и от други дървета, главно иглолистни), чрез изпаряване на летливите (терпенови) компоненти. Температурите на омекване и топене зависят както от вида му, така и от използвания метод като могат да варират от 50—70 °C до 100—130 °C. Колофонът е силно запалим, гори с пушещ пламък.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Сегашното наименование колофон произхожда от ст. гр. πίσσα Κολοφωνία, лат. colophonia resina, т.е. смола от Колофон , древен град в Лидия, западната част на Мала Азия, между Лебедос и Ефес (дн. Турция), един от дванадесетте йонийски града, известен по онова време с търговията с колофон.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Балсамов колофон[редактиране | редактиране на кода]

Получава се при деситилацията на смолата от иглолистните дървета и представлява смес от природни смолни киселини и наситени и ненаситени мастни киселини и др. Разтваря се добре в спирт (изопропилов и етилов), в ацетон, бензол и по-слабо в бензин и и газ. Не е разтворим във вода.[1]

Намира приложение в лакобояджийската, козметичната, фармацевтичната индустрия и в целулозно-хартиената промишленост.

Служи като компонент при производствто на хартия и картон, за емулгатор при производството на синтетичен каучук и гума, пластмаси, бои и лакове, изкуствена кожа, линолеум, сапун, електроизолационни материали. Използва се за производство на материали за производството на оптика, фиксиращи смоли за прецизна механична обработка.

Талов колофон[редактиране | редактиране на кода]

Получава се при дълбоковакумна деситилация на талово масло.[2]

Таловият колофон се използва като суровина при производството на течен клей за целулозно-хартиената промишленост и за лакове и смоли.

Намира приложение при производството на и повторната преработка на хартия и хартиени изделия, колофоново лепило, алкидни бои, лакове, грундове, бои, безири и др.

Други приложения[редактиране | редактиране на кода]

Производство в България[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на голямото си наличие на иглолистни гори, България е един от най-големите производители на колофон в Централна и Източна Европа.[източник? (Поискан преди 56 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Балсамов колофон, талов колофон