Държавно земеделско стопанство: Разлика между версии
национализация на ТКЗС |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Rosi11.JPG|мини|260px|Трактор в село Росица, област Велико Търново, 2011 г.]] |
|||
'''Държавното земеделско стопанство''' (съкратено – '''ДЗС''') е [[Земеделие|земеделско]] стопанство в [[България]], на което земята, средствата за производство (сградите и другите постройки, [[добитък]]ът, [[транспорт]]ните средства, [[Машина|машини]]те и съоръженията, посевният материал и други) и продукцията са [[собственост]] на [[държава]]та. |
'''Държавното земеделско стопанство''' (съкратено – '''ДЗС''') е [[Земеделие|земеделско]] стопанство в [[България]], на което земята, средствата за производство (сградите и другите постройки, [[добитък]]ът, [[транспорт]]ните средства, [[Машина|машини]]те и съоръженията, посевният материал и други) и продукцията са [[собственост]] на [[държава]]та. |
||
Версия от 15:12, 2 септември 2018
Държавното земеделско стопанство (съкратено – ДЗС) е земеделско стопанство в България, на което земята, средствата за производство (сградите и другите постройки, добитъкът, транспортните средства, машините и съоръженията, посевният материал и други) и продукцията са собственост на държавата.
Първите държавни стопанства са организирани след Освобождението през 1878 г. върху земи, изкупени от турски чифликчии.
До 9 септември 1944 г. има 50 държавни земеделски стопанства с около 156 хиляди декара земя. От тях 36 са разсадници[1] за производство на овощен и лозов материал върху площ от 60 до 150 декара. Създадени са и са финансирани от държавата с цел да обслужват преди всичко едрите стопанства.
На основата на съществуващите държавни стопанства и иззети със Закона за трудовата поземлена собственост от дотогавашните им собственици при аграрната реформа от 1946 г. земи през 1947 г. се създават нови ДЗС. На някои места, особено в планински райони, ДЗС се създават чрез официалната национализация на иначе квазидържавните Трудови кооперативни земеделски стопанства в опит да се предотврати обезлюдяването на селата, тъй като работниците в ДЗС се ползват с по-добри условия на труд от тези в ТКЗС.[2]
От 1971 г. ДЗС са включени в АПК.
Вижте също
Бележки
- ↑ Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 286.
Източници
- Енциклопедия "България", т. 3, 1981 г.