Франсоа Мансар: Разлика между версии
+ Нормативен контрол, сорткат, + галерия, + 2 категории |
м век; козметични промени |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Франсоа̀ Манса̀р''' ({{lang-fr|François Mansart}}) е [[Франция|френски]] [[архитектура|архитект]] с важен принос за установяването на [[Класицизъм|класицизма]] в [[барок]]овата архитектура от средата на [[17 век]] във Франция. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 00:34, 14 септември 2018
| Франсоа Мансар François Mansart | |
| френски архитект | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 септември 1666 г.
|
| Националност |  Франция |
| Архитектура | |
| Учители | Саломон де Брос |
| Семейство | |
| Други роднини | Жул Ардуен-Мансар |
| Франсоа Мансар в Общомедия | |
Франсоа̀ Манса̀р (Шаблон:Lang-fr) е френски архитект с важен принос за установяването на класицизма в бароковата архитектура от средата на 17 век във Франция.
Биография
Роден е на 13 януари 1598 година в Париж, Кралство Франция, внук на майстор[1] зидар[2] и син на майстор дърводелец[3]. Фактически без системно образование, след смъртта на баща му през 1610 г. обучението му е поето от роднина – съпруг на по-голяма негова сестра, който е архитект и скулптор. По-късно работи като помощник (чирак) при Саломон де Брос (Salomon de Brosse), изтъкнат и успешен архитект по време на царуването на Анри IV и регентството на Мария Медичи, и е силно повлиян от него.
Негов племенник е архитектът Жул Ардуен-Мансар.
Умира на 23 септември 1666 година в Париж на 68-годишна възраст.
Творчество
Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от 1623 г. с проектирането на фасадата на църква в Париж, последвано с годините от редица дворци, църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на Гастон Орлеански в Блоа (1635 – 1638) покривът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от капандури. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича мансарда, независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.
Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е дворецът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte[4].
Галерия
-
Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес -
Temple du Marais (1632-1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите -
Château de Maisons (1641-1650) -
Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645-1646), построена за Ана Австрийска -
Hôtel Carnavalet (1660-1661) -
Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635-1650), по-късно Banque de France
.jpg)
Източници
- Франсоа Мансар в Encyclopædia Britannica
- Речник на българския език, БАН, София, издателство на БАН – том. 4, 1984 г. и том. 5, 1987 г.
Бележки
- ↑ Човек със специфични умения в дадена област на занаятите.
- ↑ Строителен работник, който зида, гради зидове, сгради.
- ↑ Човек, който изработва мебели, дървени части (врати, прозорци) на сгради и други изделия от дърво.
- ↑ Виж и на френски език Château de Maisons-Laffitte
|
