Кораб (планина): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| част-от = |
| част-от = |
||
| връх = [[Голем Кораб]] |
| връх = [[Голем Кораб]] |
||
| височина = |
| височина = 2764 |
||
| вид = |
| вид = |
||
| възраст = |
| възраст = |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
}} |
}} |
||
[[ |
[[Файл:Panair Korab.jpg|мини|300px|Кораб, снимана от албанската страна]] |
||
[[ |
[[Файл:Korab waterfall1.jpg|мини|300px|[[Корабски водопад|Корабският водопад]]]] |
||
''' |
'''Ко̀раб''' ({{lang-mk|Кораб}}, {{lang-sq|Korabi}}, ''Кораби'') е гранична [[планина]] между [[Република Македония]] и [[Албания]]. Изображението на планината е включено в герба на Република Македония. Най-високият ѝ връх - [[Голем Кораб]] ({{lang-sq|Maja e Korabit}}) е висок 2 764 метра. Всъщност този връх е двоен. На 150 м от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина (2756 м) в албанска територия има връх-двойник. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път. |
||
По билото на планината минава западната граница на географската област [[Македония (област)|Македония]] и тя е част от веригата [[Шар]]-Кораб-[[Дешат]]-[[Стогово]]-[[Караорман (планина)|Караорман]]. На североизток долината на река [[Радика]] отделя Кораб от [[Шар]] и от нейното разклонение [[Враца (планина)|Враца]], а на юг планината преминава в планината [[Дешат]]. За южна граница се приема река Черни Дрин. |
По билото на планината минава западната граница на географската област [[Македония (област)|Македония]] и тя е част от веригата [[Шар]]-Кораб-[[Дешат]]-[[Стогово]]-[[Караорман (планина)|Караорман]]. На североизток долината на река [[Радика]] отделя Кораб от [[Шар]] и от нейното разклонение [[Враца (планина)|Враца]], а на юг планината преминава в планината [[Дешат]]. За южна граница се приема река Черни Дрин. |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително. |
По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително. |
||
Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Наблюдават се карстови явления. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото. |
Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Наблюдават се карстови явления. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото. |
||
В по-ниските части се срещат гори от дъб, по-нагоре от бук, а високите до 2000 мнв части са с иглолистни гори. |
В по-ниските части се срещат гори от дъб, по-нагоре от бук, а високите до 2000 мнв части са с иглолистни гори. |
||
От Кораб извират [[Длабока река]], приток на Радика откъм страната на Република Македония и [[Велешица]], приток на [[Черни Дрин]], откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Бард, се намира [[Корабски водопад|Корабският водопад]], най-високият водопад в Република Македония с височина 136 m. Дебитът на реката е малък, поради това е интересен през пролетта, през зимата замръзва напълно, а през лятото реката почти пресъхва. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта [[Горна река]], населена с православни [[албанци]]. В Кораб има 8 ледникови езера. В Албания е разположено най-голямото езеро в планината - Грамьо, на 2549 мнв, край Мали и Грамеш (Кобилино поле). |
От Кораб извират [[Длабока река]], приток на Радика откъм страната на Република Македония и [[Велешица]], приток на [[Черни Дрин]], откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Бард, се намира [[Корабски водопад|Корабският водопад]], най-високият водопад в Република Македония с височина 136 m. Дебитът на реката е малък, поради това е интересен през пролетта, през зимата замръзва напълно, а през лятото реката почти пресъхва. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта [[Горна река]], населена с православни [[албанци]]. В Кораб има 8 ледникови езера. В Албания е разположено най-голямото езеро в планината - Грамьо, на 2549 мнв, край Мали и Грамеш (Кобилино поле). |
||
== Върхове в Кораб == |
== Върхове в Кораб == |
||
Точки над 2 000 метра в Кораб са: |
Точки над 2 000 метра в Кораб са: |
||
* връх Голем Кораб, висок 2 764 метра; |
* връх Голем Кораб, висок 2 764 метра; |
||
* връх Май йе Моравес, висок 2 718 метра; |
* връх Май йе Моравес, висок 2 718 метра; |
||
* връх Шулани и Радомирес, висок 2 716 метра; |
* връх Шулани и Радомирес, висок 2 716 метра; |
||
* връх Кепи Бард, висок 2 595 метра; |
* връх Кепи Бард, висок 2 595 метра; |
||
* връх Мал Кораб, висок 2 500 метра; |
* връх Мал Кораб, висок 2 500 метра; |
||
* проход Мала Корабска врата, висок 2 425 метра; |
* проход Мала Корабска врата, висок 2 425 метра; |
||
* връх Кабаш, висок 2 395 метра; |
* връх Кабаш, висок 2 395 метра; |
||
* Кобилино поле, височина 2 344 метра; |
* Кобилино поле, височина 2 344 метра; |
||
* Цигански проход, висок 2 295 метра; |
* Цигански проход, висок 2 295 метра; |
||
* връх Плоча, висок 2 235 метра; |
* връх Плоча, висок 2 235 метра; |
||
* връх Висока карпа, висок 2 090 метра. |
* връх Висока карпа, висок 2 090 метра. |
||
== Външни препратки== |
== Външни препратки == |
||
* [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=11294 Галерия със снимки от Кораб планина] |
* [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=11294 Галерия със снимки от Кораб планина] |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Кораб| ]] |
[[Категория:Кораб| ]] |
Версия от 10:39, 20 септември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за планината. За плавателното средство вижте Кораб. За други значения вижте Кораб (пояснение).
Кораб | |
Кораб от македонската страна | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Северна Македония Албания |
Най-висок връх | Голем Кораб |
Надм. височина | 2764 m |
Кораб в Общомедия |
Ко̀раб (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Кораби) е гранична планина между Република Македония и Албания. Изображението на планината е включено в герба на Република Македония. Най-високият ѝ връх - Голем Кораб (Шаблон:Lang-sq) е висок 2 764 метра. Всъщност този връх е двоен. На 150 м от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина (2756 м) в албанска територия има връх-двойник. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път.
По билото на планината минава западната граница на географската област Македония и тя е част от веригата Шар-Кораб-Дешат-Стогово-Караорман. На североизток долината на река Радика отделя Кораб от Шар и от нейното разклонение Враца, а на юг планината преминава в планината Дешат. За южна граница се приема река Черни Дрин.
По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително.
Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Наблюдават се карстови явления. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото.
В по-ниските части се срещат гори от дъб, по-нагоре от бук, а високите до 2000 мнв части са с иглолистни гори.
От Кораб извират Длабока река, приток на Радика откъм страната на Република Македония и Велешица, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Бард, се намира Корабският водопад, най-високият водопад в Република Македония с височина 136 m. Дебитът на реката е малък, поради това е интересен през пролетта, през зимата замръзва напълно, а през лятото реката почти пресъхва. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта Горна река, населена с православни албанци. В Кораб има 8 ледникови езера. В Албания е разположено най-голямото езеро в планината - Грамьо, на 2549 мнв, край Мали и Грамеш (Кобилино поле).
Върхове в Кораб
Точки над 2 000 метра в Кораб са:
- връх Голем Кораб, висок 2 764 метра;
- връх Май йе Моравес, висок 2 718 метра;
- връх Шулани и Радомирес, висок 2 716 метра;
- връх Кепи Бард, висок 2 595 метра;
- връх Мал Кораб, висок 2 500 метра;
- проход Мала Корабска врата, висок 2 425 метра;
- връх Кабаш, висок 2 395 метра;
- Кобилино поле, височина 2 344 метра;
- Цигански проход, висок 2 295 метра;
- връх Плоча, висок 2 235 метра;
- връх Висока карпа, висок 2 090 метра.
Външни препратки
Литература
- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Бележки