Светът като воля и представа: Разлика между версии
м Disambiguated: Аз → Аз (философия) Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Dispenser [1.0] |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Светът като воля и представа''' ([[Немски език|нем]]. ''Die Welt als Wille und Vorstellung'') е основният [[Философия|философски]] труд на германския философ [[Артур Шопенхауер]] ([[1788]]-[[1860]]). Авторът започва да пише [[текст]]а през [[1814]] г. и го завършва в края на [[1818]] г., a през следващата година излиза |
'''Светът като воля и представа''' ([[Немски език|нем]]. ''Die Welt als Wille und Vorstellung'') е основният [[Философия|философски]] труд на германския философ [[Артур Шопенхауер]] ([[1788]]-[[1860]]). Авторът започва да пише [[текст]]а през [[1814]] г. и го завършва в края на [[1818]] г., a през следващата година излиза в малък тираж първото издание. Влияние върху произведението оказват [[Имануел Кант]], [[Платон]], [[будизъм|будизмът]] и [[Индия|индийската]] философия (в частност [[веданта]]). |
||
Самият Шопенхауер счита книгата си за свое основно творение. Двадесет и пет години след първото издание, през 1844 той публикува разширен вариант в два тома, като първият том съдържа преработка на оригиналния труд, а вторият |
Самият Шопенхауер счита книгата си за свое основно творение. Двадесет и пет години след първото издание, през 1844 той публикува разширен вариант в два тома, като първият том съдържа преработка на оригиналния труд, а вторият – негови допълнения и пояснения. В 1859 излиза още едно издание съдържащо стотина допълнителни страници.<ref>Шопенхауер А., ''Светът като Воля и представа'', Плевен; Евразиа пъблишърс 1995, Предговори с.5-22</ref> |
||
Шопенхауер развива тезата, че Кантовото „нещо в себе си“ (''[[динг-ан-зих]]'') е Волята и тя е [[онтология|онтологична]] основа на света, |
Шопенхауер развива тезата, че Кантовото „нещо в себе си“ (''[[динг-ан-зих]]'') е Волята и тя е [[онтология|онтологична]] основа на света, разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — [[човек]]ът, [[животни]]те, [[минерал]]ите, [[Природен закон|природните закони]]. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „[[Мая (индуизъм)|мая]]“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и [[Рационалност|ирационална]], а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички [[Страдание|страдания]] в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги [[Желание|желае]] нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда. |
||
Изходът от това положение, според Шопенхауер, е: |
Изходът от това положение, според Шопенхауер, е: |
||
# Да осъзнаем, че [[Аз (философия)|Аз]]-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си. |
# Да осъзнаем, че [[Аз (философия)|Аз]]-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си. |
||
# [[Аскетизъм]] — да се лишим от каквито и да е [[Удоволствие|удоволствия]] и да не желаем нищо. |
# [[Аскетизъм]] — да се лишим от каквито и да е [[Удоволствие|удоволствия]] и да не желаем нищо. |
||
# [[Етика]] на [[състрадание]]то |
# [[Етика]] на [[състрадание]]то – да чувстваме чуждата болка като своя. |
||
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само [[Мистицизъм|мистиците]]. |
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само [[Мистицизъм|мистиците]]. |
||
През [[1948]] г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата.<ref>Thomas Mann, Die Welt als Wille und Vorstellung von Schopenhauer in einer gekürzten Fassung dargeboten von Thomas Mann (Zürich : Classen, 1948)</ref>. |
През [[1948]] г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата.<ref>Thomas Mann, Die Welt als Wille und Vorstellung von Schopenhauer in einer gekürzten Fassung dargeboten von Thomas Mann (Zürich : Classen, 1948)</ref>. |
||
== Източници == |
|||
[[Категория:Книги от 1819 година]] |
[[Категория:Книги от 1819 година]] |
||
[[Категория:Философски съчинения]] |
[[Категория:Философски съчинения]] |
Версия от 10:17, 19 ноември 2018
Светът като воля и представа (нем. Die Welt als Wille und Vorstellung) е основният философски труд на германския философ Артур Шопенхауер (1788-1860). Авторът започва да пише текста през 1814 г. и го завършва в края на 1818 г., a през следващата година излиза в малък тираж първото издание. Влияние върху произведението оказват Имануел Кант, Платон, будизмът и индийската философия (в частност веданта).
Самият Шопенхауер счита книгата си за свое основно творение. Двадесет и пет години след първото издание, през 1844 той публикува разширен вариант в два тома, като първият том съдържа преработка на оригиналния труд, а вторият – негови допълнения и пояснения. В 1859 излиза още едно издание съдържащо стотина допълнителни страници.[1]
Шопенхауер развива тезата, че Кантовото „нещо в себе си“ (динг-ан-зих) е Волята и тя е онтологична основа на света, разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — човекът, животните, минералите, природните закони. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „мая“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и ирационална, а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички страдания в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги желае нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
Изходът от това положение, според Шопенхауер, е:
- Да осъзнаем, че Аз-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си.
- Аскетизъм — да се лишим от каквито и да е удоволствия и да не желаем нищо.
- Етика на състраданието – да чувстваме чуждата болка като своя.
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само мистиците.
През 1948 г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата.[2].