Разлика между версии на „Едуард Стария“

Алфред наследява престола на Етелред като крал на [[Уесекс|на Уесекс]] през 871 и почти бива победен от датските [[викинги]], до решаваща победа в битката за Едингстон през 878. След битка, викингите все още е управлявали   Нортъмбрия, [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и Източна Мерсиа, оставяйки само Уессекс и Западна Мерсиа под англо-саксонски контрол. В началото на 880 година Етелред, лорд на   мерси, владетел на Западната Мерсиа, приема покровителството на Алфред и се жени за  дъщеря му Етелфеад. Около 886 Алфред прие новата титлата  на крал на англо-саксонците като владетел, който не подлежи на датското владичество.

Едуард е бил обожаван от средновековни летописцами, а, според Уилям от Малмесбъри , той бил :"силно отстъпва на баща си в подбиртането на думи" но "е„е несравнимо по-славен със силата си."“ Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: "може„може би най-пренебрегвания на английските крале"крале“, отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителяна викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага  основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство.

Мерсиа е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от [[Уесекс]] в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат   Нортумбриа през следващата година. Те назначават марионетка крал през 867 г., а след това се преместват към Мерсиа, където те са прекарали зимата 867-868. Крал Бергред от Мерсиа, присъединен от крал Етелред от Уесекс и от брат си, бъдещия [[Алфред Велики|крал Алфред]], предприема комбинирана атака на викингите, които са се отказали от участие и в крайна сметка войски на  Мерсиа донася с тях мир. През следващата година датчаните покоряват Източна Англия, и в 874 година те гонят цар Бергрейд и с тяхната подкрепа, Кеоллълф се превръща в най-новият крал на Мерсиа. През 877 викингите разделят Мерсиа, като източните райони осавятоставят за себе си и отдават на Кеоллълф поддържането на западните. В началото 878 те нахлуват в Уесекс и много от западните саксонците се предватпредават на тях. Алфред, който е крал по това време се привикан  до далечна база на Остров Athelney в [[Съмърсет]], но ситуацията се трансформира, когато той спечели силна победа в битката за Единфтон. По този начин той успя да попречи на викингите от Уесекс, да завземат и Западна Мерсиа, въпреки че те все още обитавт  Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсии.{{sfn|Stenton|1971|pp=245–57}}

== NotesИзточници ==

[[Категория:РодениМонарси презна 870-те годиниАнглия]]