Едуард Стария: Разлика между версии
м Rumensz премести страница „Edward the Elder“ като „Едуард Старши“: на български |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Монарх |
|||
⚫ | '''Едуард |
||
| име = Едуард Старши |
|||
| описание = |
|||
| изображение за личността = Edward the Elder - MS Royal 14 B VI.jpg |
|||
| описание на изображението = |
|||
| управление = 26 октомври 899 – 17 юли 924 г. |
|||
| коронация = 8 юни 900 г.<br>[[Кингстън на Темза]] |
|||
| пълно име = |
|||
| други титли = |
|||
| кръщене = |
|||
| място на раждане = |
|||
| място на смъртта = [[Фарндън]], [[Чешър]], [[Англия]] |
|||
| погребан = |
|||
| предшественик = [[Алфред Велики]] |
|||
| потомство = |
|||
| наследник = [[Етелстан]] |
|||
| съпруга = |
|||
| втори брак = |
|||
| трети брак = |
|||
| четвърти брак = |
|||
| пети брак = |
|||
| шести брак = |
|||
| династия = [[Династия Уесекс|Уесекс]] |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| герб = |
|||
| портал = |
|||
}} |
|||
⚫ | '''Едуард Старши''' (прибл. 874 – 17 юли 924) е бил крал на англо-саксонците от 899 до смъртта си. Той е бил най-големият син [[Алфред Велики|на Алфред Велики]] и неговата съпруга Елслийт. Когато Едуард се възкачва на престола, той трябвало да победи съперника си – своя братовчед Етеллорд, който също претендирал за престола като син на по-голям брат и предшественик на Алферед, Етелред. |
||
Алфред наследява престола на Етелред като крал на [[ |
Алфред наследява престола на Етелред като крал на [[Уесекс]] през 871 и почти бива победен от датските [[викинги]], до решаваща победа в битката за Едингстон през 878. След битка, викингите все още е управлявали Нортъмбрия, [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и Източна Мерсиа, оставяйки само Уессекс и Западна Мерсиа под англо-саксонски контрол. В началото на 880 година Етелред, лорд на мерси, владетел на Западната Мерсиа, приема покровителството на Алфред и се жени за дъщеря му Етелфеад. Около 886 Алфред прие новата титлата на крал на англо-саксонците като владетел, който не подлежи на датското владичество. |
||
През 910 г., в Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася на огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те гоини на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, който става Дама на мерсиире след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсиа доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смърт на Етелфлеад през юни 918, дъщеря и Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и да и обявява директно царуване над Мерсеа. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсиа и Източна Англия, като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в [[Честър]], а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан. |
През 910 г., в Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася на огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те гоини на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, който става Дама на мерсиире след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсиа доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смърт на Етелфлеад през юни 918, дъщеря и Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и да и обявява директно царуване над Мерсеа. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсиа и Източна Англия, като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в [[Честър]], а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан. |
||
Едуард е бил обожаван от средновековни летописцами, а, според Уилям от Малмесбъри |
Едуард е бил обожаван от средновековни летописцами, а, според Уилям от Малмесбъри, той бил :"силно отстъпва на баща си в подбиртането на думи" но „е несравнимо по-славен със силата си.“ Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: „може би най-пренебрегвания на английските крале“, отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителяна викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство. |
||
== Предистория == |
== Предистория == |
||
⚫ | |||
Мерсиа е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от [[Уесекс]] в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат |
Мерсиа е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от [[Уесекс]] в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат Нортумбриа през следващата година. Те назначават марионетка крал през 867 г., а след това се преместват към Мерсиа, където те са прекарали зимата 867-868. Крал Бергред от Мерсиа, присъединен от крал Етелред от Уесекс и от брат си, бъдещия [[Алфред Велики|крал Алфред]], предприема комбинирана атака на викингите, които са се отказали от участие и в крайна сметка войски на Мерсиа донася с тях мир. През следващата година датчаните покоряват Източна Англия, и в 874 година те гонят цар Бергрейд и с тяхната подкрепа, Кеоллълф се превръща в най-новият крал на Мерсиа. През 877 викингите разделят Мерсиа, като източните райони оставят за себе си и отдават на Кеоллълф поддържането на западните. В началото 878 те нахлуват в Уесекс и много от западните саксонците се предават на тях. Алфред, който е крал по това време се привикан до далечна база на Остров Athelney в [[Съмърсет]], но ситуацията се трансформира, когато той спечели силна победа в битката за Единфтон. По този начин той успя да попречи на викингите от Уесекс, да завземат и Западна Мерсиа, въпреки че те все още обитавт Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсии.{{sfn|Stenton|1971|pp=245–57}} |
||
== Детството == |
== Детството == |
||
⚫ | |||
Родетелите на Едуард, Алфред и Елслийт, се женят през 868. Нейният баща е Етелред Мусел, а майка и, Еадбър, част от кралското семейство на Мерсиа. Алфред и Еадбър са имали пет деца, преживели детството си. Най-старият е Етелфлеад, която се омъжва за Етелред, лорд на Мерсиа и управлява, като Дама на мерските войски след смъртта му. Едуард бил следващия, а сле него втората дъщеря, Етелгиф. Трета дъщеря, Елфхрут, се жени за [[Балдуин II (Фландрия)|Балдуин, граф]] на Фландери, а на най-малкия ми син, Етелеард, е предоставено научното образование, включително изучаването на латински. Това обикновено се предполага, че той е бил предназначен за църковна дейност, но е малко вероятно, тъй като по-късно е имал синове. Има и неизвестен брой деца, които са умрели млади.{{sfn|Yorke|2001|pp=25–28}} |
Родетелите на Едуард, Алфред и Елслийт, се женят през 868. Нейният баща е Етелред Мусел, а майка и, Еадбър, част от кралското семейство на Мерсиа. Алфред и Еадбър са имали пет деца, преживели детството си. Най-старият е Етелфлеад, която се омъжва за Етелред, лорд на Мерсиа и управлява, като Дама на мерските войски след смъртта му. Едуард бил следващия, а сле него втората дъщеря, Етелгиф. Трета дъщеря, Елфхрут, се жени за [[Балдуин II (Фландрия)|Балдуин, граф]] на Фландери, а на най-малкия ми син, Етелеард, е предоставено научното образование, включително изучаването на латински. Това обикновено се предполага, че той е бил предназначен за църковна дейност, но е малко вероятно, тъй като по-късно е имал синове. Има и неизвестен брой деца, които са умрели млади.{{sfn|Yorke|2001|pp=25–28}} |
||
== |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
== Цитат == |
|||
[[Категория: |
[[Категория:Монарси на Англия]] |
||
[[Категория:Починали през 924 година]] |
Версия от 19:05, 18 декември 2018
Едуард Старши | |
Управление | 26 октомври 899 – 17 юли 924 г. |
---|---|
Коронация | 8 юни 900 г. Кингстън на Темза |
Наследил | Алфред Велики |
Наследник | Етелстан |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Династия | Уесекс |
Едуард Старши в Общомедия |
Едуард Старши (прибл. 874 – 17 юли 924) е бил крал на англо-саксонците от 899 до смъртта си. Той е бил най-големият син на Алфред Велики и неговата съпруга Елслийт. Когато Едуард се възкачва на престола, той трябвало да победи съперника си – своя братовчед Етеллорд, който също претендирал за престола като син на по-голям брат и предшественик на Алферед, Етелред.
Алфред наследява престола на Етелред като крал на Уесекс през 871 и почти бива победен от датските викинги, до решаваща победа в битката за Едингстон през 878. След битка, викингите все още е управлявали Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсиа, оставяйки само Уессекс и Западна Мерсиа под англо-саксонски контрол. В началото на 880 година Етелред, лорд на мерси, владетел на Западната Мерсиа, приема покровителството на Алфред и се жени за дъщеря му Етелфеад. Около 886 Алфред прие новата титлата на крал на англо-саксонците като владетел, който не подлежи на датското владичество.
През 910 г., в Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася на огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те гоини на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, който става Дама на мерсиире след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсиа доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смърт на Етелфлеад през юни 918, дъщеря и Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и да и обявява директно царуване над Мерсеа. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсиа и Източна Англия, като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в Честър, а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан.
Едуард е бил обожаван от средновековни летописцами, а, според Уилям от Малмесбъри, той бил :"силно отстъпва на баща си в подбиртането на думи" но „е несравнимо по-славен със силата си.“ Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: „може би най-пренебрегвания на английските крале“, отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителяна викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство.
Предистория
Мерсиа е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от Уесекс в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в Източна Англия и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат Нортумбриа през следващата година. Те назначават марионетка крал през 867 г., а след това се преместват към Мерсиа, където те са прекарали зимата 867-868. Крал Бергред от Мерсиа, присъединен от крал Етелред от Уесекс и от брат си, бъдещия крал Алфред, предприема комбинирана атака на викингите, които са се отказали от участие и в крайна сметка войски на Мерсиа донася с тях мир. През следващата година датчаните покоряват Източна Англия, и в 874 година те гонят цар Бергрейд и с тяхната подкрепа, Кеоллълф се превръща в най-новият крал на Мерсиа. През 877 викингите разделят Мерсиа, като източните райони оставят за себе си и отдават на Кеоллълф поддържането на западните. В началото 878 те нахлуват в Уесекс и много от западните саксонците се предават на тях. Алфред, който е крал по това време се привикан до далечна база на Остров Athelney в Съмърсет, но ситуацията се трансформира, когато той спечели силна победа в битката за Единфтон. По този начин той успя да попречи на викингите от Уесекс, да завземат и Западна Мерсиа, въпреки че те все още обитавт Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсии.[1]
Детството
Родетелите на Едуард, Алфред и Елслийт, се женят през 868. Нейният баща е Етелред Мусел, а майка и, Еадбър, част от кралското семейство на Мерсиа. Алфред и Еадбър са имали пет деца, преживели детството си. Най-старият е Етелфлеад, която се омъжва за Етелред, лорд на Мерсиа и управлява, като Дама на мерските войски след смъртта му. Едуард бил следващия, а сле него втората дъщеря, Етелгиф. Трета дъщеря, Елфхрут, се жени за Балдуин, граф на Фландери, а на най-малкия ми син, Етелеард, е предоставено научното образование, включително изучаването на латински. Това обикновено се предполага, че той е бил предназначен за църковна дейност, но е малко вероятно, тъй като по-късно е имал синове. Има и неизвестен брой деца, които са умрели млади.[2]
Източници
- ↑ Stenton 1971, с. 245 – 57.
- ↑ Yorke 2001, с. 25 – 28.