Хаджия

Хаджия (Шаблон:Lang-ar – хаджи) е почетно обръщение, получено като удостоение на даден поклонник след посещение му на свещено за религията му място. За мюсюлманите това е Мека. За християните това са Светите земи и Йерусалим с Божи гроб.

В миналото (до началото на механичното движение на хора) хаджиите били на особена почит, защото титула косвено удостоверявал качество на носителя на това обръщение, като състоятелност и издръжливост (поклонението траело най-малко 6 месеца).

Етимологията на думата в българския език е свързана с мюсюлманското название на поклонението към пророка Мохамед и светите места – хадж (задължително поклонение). През Българското Възраждане пътуването на поклонение до Йерусалим изисква много подготовка и средства. Поместните общини изготвят списъци на желаещите да пътуват до Божий гроб за година напред. Тръгва се в определено време в годината, за да могат поклонниците да пристигнат в Йерусалим на Великден. Необходимо е и време за изработка на специални дрехи за новият хаджия.

Вижте също

• Хаджи
• Поклонник
• Дева Мария и Валиде султан
• Хаджиев, Хаджийски – фамилни имена

Външни препратки

• Книга за българските хаджии (съст. Гюрова, С., Данова, Н.). С., 1985, 447 стр.
• Да се изкачиш в Йерусалим, Хаджи Горан Благоев, pravoslavieto.com
• Божигробски хаджилък, хаджи Горан Благоев, usuri-bg.net