Пиетро Перуджино: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
{{lang-it}} => {{lang|it}} |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Пиетро Перуджино''' ({{lang |
'''Пиетро Перуджино''' ({{lang|it|Pietro Perugino}}) е [[Италия|италиански]] [[ренесанс]]ов [[художник]] от [[Умбрийска школа|Умбрийската школа]] от периода на [[куатроченто|ранния Ренесанс]]. |
||
Той е сред учителите на [[Рафаело Санцио]]. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в [[Куатроченто]]. |
Той е сред учителите на [[Рафаело Санцио]]. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в [[Куатроченто]]. |
Версия от 03:04, 27 февруари 2019
Пиетро Перуджино Pietro Perugino | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | италианец |
Стил | Ренесанс |
Период | куатроченто |
Академия | Умбрийската школа |
Известни творби | фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“ |
Повлиял | Рафаело Санцио |
Пиетро Перуджино в Общомедия |
Пиетро Перуджино (на италиански: Pietro Perugino) е италиански ренесансов художник от Умбрийската школа от периода на ранния Ренесанс.
Той е сред учителите на Рафаело Санцио. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в Куатроченто.
Творчество
В Сикстинската капела Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.
Портрети на донатори
Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици).Сега, тези портрети, визуално се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа Сикст IV в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)[1][2].
-
Перуджино. „Бияджо Миланези“
-
Перуджино. „Възнесение на Мария“ – пример за картина, която е можела да се намира над портретите
-
Перуджино. „Балдасаре ди Антонио ди Анджело“
-
Рисунка на несъхранена фреска от Перуджино
портрети и скрити портрети
</gallery>
-
Мадоната, детайл
-
Пророци и Сибили, детайл, фреско
-
Пророци и Сибили, детайл, фреско
-
Предаване на ключовете, фреско
-
Портрет на млад мъж
-
Портрет на Франческо деле Опере
-
детайл, Мадона с младенеца
-
Портрет на Лоренцо ди Креди
Препратки
Източници
- Canuti F., Il Perugino, v. 1-2, Siena, 1931.
- Элиасберг Н. Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.