Хенри Хатауей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 20: Ред 20:


== Биография ==
== Биография ==
Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868-1944); майката е Маркиза Лили де Финс (1876–1938), родена в [[Унгария]] белгийска аристократка, която свири на сцената под псевдонима Жан Хатауей.
Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (18681944), а майка му е Маркиза Лили де Финс (1876 – 1938), родена в [[Унгария]] белгийска аристократка, а също и музикант под псевдонима Жан Хатауей.


През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент с известни режисьори като [[Виктор Флеминг]], [[Йозеф фон Щернберг]], [[Фред Нибло]]. Като режисьор той дебютира през 1932 г. със [[уестърн]]а ''„Пустинно наследство“'' в който [[Рандолф Скот]] изиграва своята първа звездна роля.
През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент на режисьори като [[Виктор Флеминг]], [[Йозеф фон Щернберг]] и [[Фред Нибло]]. Прави първия си филм през 1932 г. [[уестърн]]а ''„Пустинно наследство“'' в който [[Рандолф Скот]] изиграва своята първа голяма роля.


През 1940-1950-те години. Хатауей започва да снима филми в полу-документален дух, често в стил ноар. Най-известните творби от този период са ''„Къща на 92-ра улица“'' (1945), ''„Целувката на смъртта“'' (1947), ''„Обади се на север 777“'' (1948) и ''„Ниагара“'' (1953) с изгряващата звезда [[Мерилин Монро]].
През 1940-те и 1950-те Хатауей снима филми в полудокументален дух, често в стил ноар. Най-известните му филми от този период са ''„Къща на 92-ра улица“'' (1945), ''„Целувката на смъртта“'' (1947), ''„Обади се на север 777“'' (1948) и ''„Ниагара“'' (1953) с изгряващата звезда [[Мерилин Монро]].


През 60-те години на миналия век Хатауей се завръща в любимия си жанр, като снима няколко уестерна с [[Джон Уейн]]. Той беше и един от директорите на епичната западна ''„[[Как е бил завладян Западът]]“''.
През 1960-те Хатауей връща към любимия си жанр, като прави няколко уестърна с [[Джон Уейн]].


Хатауей почива от инфаркт през 1985 г. в Холивуд и е погребан в гробището на Светия кръст в Калвър Сити, Калифорния.
Хатауей почива от инфаркт през 1985 г. в Холивуд и е погребан в гробището на Светия кръст в Калвър Сити.


== Избрана филмография ==
== Избрана филмография ==

Версия от 12:27, 30 май 2019

Хенри Хатауей
Henry Hathaway
Роден
Починал
ПогребанКълвър Сити, САЩ
Режисура
Активност1925 – 1974
Семейство
СъпругаБланш Гонсалес
(1910 – 1985)
ДецаДжон Хенри Хатауей
(1940 – 2017)

Уебсайт
Хенри Хатауей в Общомедия

Хенри Хатауей (на английски: Henry Hathaway) е американски режисьор и продуцент.[1]

Биография

Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868 – 1944), а майка му е Маркиза Лили де Финс (1876 – 1938), родена в Унгария белгийска аристократка, а също и музикант под псевдонима Жан Хатауей.

През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент на режисьори като Виктор Флеминг, Йозеф фон Щернберг и Фред Нибло. Прави първия си филм през 1932 г. – уестърна „Пустинно наследство“ в който Рандолф Скот изиграва своята първа голяма роля.

През 1940-те и 1950-те Хатауей снима филми в полудокументален дух, често в стил ноар. Най-известните му филми от този период са „Къща на 92-ра улица“ (1945), „Целувката на смъртта“ (1947), „Обади се на север 777“ (1948) и „Ниагара“ (1953) с изгряващата звезда Мерилин Монро.

През 1960-те Хатауей връща към любимия си жанр, като прави няколко уестърна с Джон Уейн.

Хатауей почива от инфаркт през 1985 г. в Холивуд и е погребан в гробището на Светия кръст в Калвър Сити.

Избрана филмография

година филм
1954 Градината на злото
1957 Легенда за изгубените
1965 Синовете на Кейти Елдър

Източници

Външни препратки