Пантелеймон Папагеоргиу: Разлика между версии
картинка |
|||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Роден е в 1868 година в [[Краниди]] на Пелопонес със светското име '''Георгиос Папагеоргиу''' (''Γεώργιος Παπαγεωργίου''). Учи в Богословския факултет на [[Атински университет|Атинския университет]], който завършва с отличие. След това той работи като секретар на архиепископа на Атина и като протосингел на митрополит [[Пантелеймон Фостинис|Пантелеймон Каристийски]]. Заминава за Съединените щати, където учи в Богословското училище във Филаделфия. След назначаването на [[Дамаскин Папандреу|Дамаскин]] за патриаршески екзарх в Америка, Пантелеймон е негов секретар. След като Дамаскин е избран за архиепскоп на Гърция, Пантелеймон го последва и служи като проповедник в Атика, а след това работи е първи директор на Службата за апостолическа диакония в Атина.<ref name="Τερμεντζόγλου 10"/> |
Роден е в 1868 година в [[Краниди]] на Пелопонес със светското име '''Георгиос Папагеоргиу''' (''Γεώργιος Παπαγεωργίου''). Учи в Богословския факултет на [[Атински университет|Атинския университет]], който завършва с отличие. След това той работи като секретар на архиепископа на Атина и като протосингел на митрополит [[Пантелеймон Фостинис|Пантелеймон Каристийски]]. Заминава за Съединените щати, където учи в Богословското училище във Филаделфия. След назначаването на [[Дамаскин Папандреу|Дамаскин]] за патриаршески екзарх в Америка, Пантелеймон е негов секретар. След като Дамаскин е избран за архиепскоп на Гърция, Пантелеймон го последва и служи като проповедник в Атика, а след това работи е първи директор на Службата за апостолическа диакония в Атина.<ref name="Τερμεντζόγλου 10"/> |
||
На 30 септември 1936 г. в митрополитския храм „[[Благовещение Богородично (Атина)|Благовещение Богородично]]“ в Атина е ръкоположен за титулярен талантски епископ, викарий на Атинската архиепископия, със седалище в Пирея. Хиротонията е извършена от архиепископ [[Хрисостом Пападопулос|Хрисостом]] в съслужение с митрополитите [[Йоаким Кавирис|Йоаким Дедеагачки]], Пантелеймон Каристийски, [[Яков Ваванацос|Яков Атически]] и [[Андрей Мандудис|Андрей Никополски и Превезки]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> |
[[Файл:218 Voden Vladika Panteleimon Papageorgiou Monument.jpg|ляво|мини|260п|Бюст на митрополит Пантелеймон в двора на Воденската митрополия]]На 30 септември 1936 г. в митрополитския храм „[[Благовещение Богородично (Атина)|Благовещение Богородично]]“ в Атина е ръкоположен за титулярен талантски епископ, викарий на Атинската архиепископия, със седалище в Пирея. Хиротонията е извършена от архиепископ [[Хрисостом Пападопулос|Хрисостом]] в съслужение с митрополитите [[Йоаким Кавирис|Йоаким Дедеагачки]], Пантелеймон Каристийски, [[Яков Ваванацос|Яков Атически]] и [[Андрей Мандудис|Андрей Никополски и Превезки]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> |
||
[[Файл:218 Voden Vladika Panteleimon Papageorgiou Monument.jpg|ляво|мини|260п|Бюст на митрополит Пантелеймон в двора на Воденската митрополия]] |
|||
На 24 октомври 1941 година е избран за митрополит на [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденска епархия]], който пост заема до 1951 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Устоява позициите на елинизма във Воден по време на окупацията през Втората световна война. След [[Парижки мирен договор с Италия (1947)|Парижкия мирен договор с Италия]] от 1947 година, който дава Додеканезите на Гърция, през 1948 г. Пантелеймон Воденски е изпратен на островите като екзарх на Вселенската патриаршия в продължение на шест месеца със задача да организира там четири митрополии.<ref name="Τερμεντζόγλου 10"/> |
На 24 октомври 1941 година е избран за митрополит на [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденска епархия]], който пост заема до 1951 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Устоява позициите на елинизма във Воден по време на окупацията през Втората световна война. След [[Парижки мирен договор с Италия (1947)|Парижкия мирен договор с Италия]] от 1947 година, който дава Додеканезите на Гърция, през 1948 г. Пантелеймон Воденски е изпратен на островите като екзарх на Вселенската патриаршия в продължение на шест месеца със задача да организира там четири митрополии.<ref name="Τερμεντζόγλου 10"/> |
||
Версия от 08:57, 14 ноември 2019
| Пантелеймон Παντελεήμων | |
| гръцки духовник | |
 Бюст на митрополит Пантелеймон в Солун | |
| Роден |
1902 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
| Пантелеймон в Общомедия | |
Пантелеймон (на гръцки: Παντελεήμων) е гръцки православен духовник.[1][2]
Биография
Роден е в 1868 година в Краниди на Пелопонес със светското име Георгиос Папагеоргиу (Γεώργιος Παπαγεωργίου). Учи в Богословския факултет на Атинския университет, който завършва с отличие. След това той работи като секретар на архиепископа на Атина и като протосингел на митрополит Пантелеймон Каристийски. Заминава за Съединените щати, където учи в Богословското училище във Филаделфия. След назначаването на Дамаскин за патриаршески екзарх в Америка, Пантелеймон е негов секретар. След като Дамаскин е избран за архиепскоп на Гърция, Пантелеймон го последва и служи като проповедник в Атика, а след това работи е първи директор на Службата за апостолическа диакония в Атина.[1]
На 30 септември 1936 г. в митрополитския храм „Благовещение Богородично“ в Атина е ръкоположен за титулярен талантски епископ, викарий на Атинската архиепископия, със седалище в Пирея. Хиротонията е извършена от архиепископ Хрисостом в съслужение с митрополитите Йоаким Дедеагачки, Пантелеймон Каристийски, Яков Атически и Андрей Никополски и Превезки.[2]
На 24 октомври 1941 година е избран за митрополит на Воденска епархия, който пост заема до 1951 година.[2] Устоява позициите на елинизма във Воден по време на окупацията през Втората световна война. След Парижкия мирен договор с Италия от 1947 година, който дава Додеканезите на Гърция, през 1948 г. Пантелеймон Воденски е изпратен на островите като екзарх на Вселенската патриаршия в продължение на шест месеца със задача да организира там четири митрополии.[1]
На 27 март 1951 година е избран на солунската катедра, на която остава до 1967 година.[2] В Солун Пантелеймон продължава работата на предшественика си Генадий Солунски по откриване на нови църкви за многобройното новозаселено бежанско население. Също така пише в местния печат.[1] В 1962 година е избран за почетен доктор по теология в Солунския университет.[3][1] На 28 февруари 1968 година Пантелеймон става първият прелат, принуден да подаде оставка от режима на полковниците, като след това развива широка дейност срещу режима с редица публикации в чуждестранната преса.[1]
Пантелеймон умира на 14 юни 1979 година.[1] Погребан е в манастира Влатадес в Солун.
Бележки
- ↑ а б в г д е ж Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 10.
- ↑ а б в г ΕΤΟΣ 1979. Κοιμηθέντες Αρχιερείς // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 12 октомври 2016.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Θεσσαλονίκης κυρός Παντελεήμων. (+ 14-06-1979). (Εκκλησία της Ελλάδος - Νέες Χώρες).
| ? | → | талантски епископ (30 септември 1936 – 24 октомври 1941) |
→ | Стефан |
| Константий | → | воденски и пелски митрополит (24 октомври 1941 – 27 март 1951) |
→ | Дионисий |
| Генадий | → | солунски митрополит (27 март 1951 – 28 февруари 1968) |
→ | Леонид |
