Борислав Геронтиев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36: Ред 36:


Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към [[Министерството на културата]].<ref>[http://archive.is/RhkA2 „Борислав Геронтиев пое фонда за култура“], в. „24 часа“, 10 август 2011 г.</ref>
Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към [[Министерството на културата]].<ref>[http://archive.is/RhkA2 „Борислав Геронтиев пое фонда за култура“], в. „24 часа“, 10 август 2011 г.</ref>

Член на журито на националната награда „[[Иван Пейчев (награда)|Иван Пейчев]]“ през 2009 г.<ref>Светлин Пламенов, [https://web.archive.org/web/20110806212757/http://www.grada.bg/6535/наградата-иван-пейчев-обедини-поетич/ „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“], в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.</ref>, 2013 г.<ref>[http://web.archive.org/web/20151222113752/http://topnovini.bg/node/63346 „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“], topnovini.bg, 16.12.2013 г.</ref> и 2017 г.


Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.<ref name="Жанет 45">[http://books.janet45.com/authors/Борислав__Геронтиев/more Биографична справка за Борислав Геронтиев на сайта на издателство „Жанет 45“].</ref>
Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.<ref name="Жанет 45">[http://books.janet45.com/authors/Борислав__Геронтиев/more Биографична справка за Борислав Геронтиев на сайта на издателство „Жанет 45“].</ref>

Версия от 12:57, 7 декември 2019

Борислав Геронтиев
Роден12 август 1943 г. (1943-08-12) (80 г.)
Професияжурналист
Националност България
Жанрстихотворение, повест, мемоари
НаградиНаградата за поезия на СБП (1981)
Наградата на ЦК на ДКМС (1983)
„Никола Фурнаджиев“ (2012)
„Иван Пейчев“ (2015)
Децадъщеря и син

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Биография

Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. [2]

Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник“ и „Песните на моя народ“ в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]

Член на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[4], 2013 г.[5] и 2017 г.

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]

Награди

  • Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ – 1981 г.
  • Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ – 1983 г.
  • Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“
  • Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ – 2012 г.[6][7]
  • Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ – 2015 г.[8]

Библиография

Автор е на книги с поезия, проза и публицистика:

  • „Име на песен” (1970)
  • „Обреден хляб” (1975)
  • „Бродове” (1978)
  • „Спомен за вино“ (1981)
  • „Камбани бият“ (1983)
  • „Кладенец в двора“ (1985)
  • „Запели ми са, Латино“ (1985)
  • „Песните на моя народ“ (1987,2003)
  • „Ей, Маратонец“ (1988)
  • „Срамът на срамничето“ (1989)
  • „И става все по-страшно“ (1993)
  • „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
  • „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
  • „Като дойдоха, дойдоха” (1998)
  • „Триединство“ (2004)
  • „Видовден“ (2007)
  • „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
  • „Моята антология“ (2015)
  • „Село без черква“ (2018)

Бележки

  1. ↑ а б Биографична справка за Борислав Геронтиев на сайта на издателство „Жанет 45“.
  2. ↑ а б Добромир Киряков, „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“, в. „Дневник“, 17 март 2004.
  3. ↑ „Борислав Геронтиев пое фонда за култура“, в. „24 часа“, 10 август 2011 г.
  4. ↑ Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
  5. ↑ „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
  6. ↑ Александър Йорданов, „Доклад за решението на журито по конкурса за присъждане на Националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“, „Литературен свят“.
  7. ↑ „Борислав Геронтиев и Никола Инджов са носителите на националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“, telekabeltv.bg, 30 май 2013 г.
  8. ↑ Надежда Романова, „Борислав Геронтиев взема Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 13.12.2015 г.

Външни препратки

За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борислав_Геронтиев&oldid=9692736“.