Хенри Хатауей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 59: Ред 59:
| ''[[Синовете на Кейти Елдър]]''
| ''[[Синовете на Кейти Елдър]]''
| ''The Sons of Katie Elder''
| ''The Sons of Katie Elder''
|
|-
| 1969
| ''[[Непреклонните (филм, 1969)|Непреклонните]]''
| ''True Grit''
|
|
|}
|}

Версия от 04:41, 15 март 2020

Хенри Хатауей
Henry Hathaway
американски режисьор
Роден
Починал
ПогребанКълвър Сити, САЩ

Националност САЩ
Режисура
Активност1925-1974
Семейство
СъпругаБланш Гонсалес
(1910-1985; смъртта му)
ДецаДжон Хенри Хатауей
(1940-2017)

Уебсайт
Хенри Хатауей в Общомедия

Хенри Хатауей (на английски: Henry Hathaway) е американски режисьор и продуцент.[1]

Биография

Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868 – 1944), а майка му е Маркиза Лили де Финс (1876 – 1938), родена в Унгария белгийска аристократка, а също и музикант под псевдонима Жан Хатауей.

През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент на режисьори като Виктор Флеминг, Йозеф фон Щернберг и Фред Нибло. Прави първия си филм през 1932 г. – уестърна „Пустинно наследство“ в който Рандолф Скот изиграва своята първа голяма роля.

През 1940-те и 1950-те Хатауей снима филми в полудокументален дух, често в стил ноар. Най-известните му филми от този период са „Къща на 92-ра улица“ (1945), „Целувката на смъртта“ (1947), „Обади се на север 777“ (1948) и „Ниагара“ (1953) с изгряващата звезда Мерилин Монро.

През 1960-те Хатауей се връща към любимия си жанр, като прави няколко уестърна с Джон Уейн.

Хатауей почива от инфаркт през 1985 г. в Холивуд и е погребан в гробището на Светия кръст в Калвър Сити.

Избрана филмография

година филм оригинално заглавие бележки
1954 Градината на злото Garden of Evil
1957 Легенда за изгубените Legend of the Lost
1960 На север, към Аляска North to Alaska
1965 Синовете на Кейти Елдър The Sons of Katie Elder
1969 Непреклонните True Grit

Източници

Външни препратки