Сретение Господне (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Сретение Господне“
Υπαπαντής
Presentation of Jesus Church, Thessaloniki 01.jpg
Общ изглед
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1841 г.
Съвременен статут действащ храм
„Сретение Господне“ в Общомедия

„Сретение Господне/Христово“ (на гръцки: Ιερός Ναός της Υπαπαντής του Κυρίου) е възрожденска църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]

Църквата е разположена в центъра на града, на кръстовището на улиците „Егнатия“ и „Агапинос“, срещу Арката на Галерий и храма „Света Богородица Дексия“. В същия район според патриаршески документи е бил разположен Йоиловият манастир, посветен на Света Богородица, станал в началото на XVI век метох на манастира „Света Анастасия Узорешителница“ на Халкидика. В 1531 година Йоиловият манастир е разрушен, но е възстановен от игумена на „Света Анастасия“ Теона, който е по-късно става солунски епископ.[1]

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1841 г. В архитектурно отношение е типичната за периода трикорабна базилика с дървен покрив. Зидарията на източната страна и в долните части на западната и южната е декоративна с редуване на дялани камъни и тухли. В северната страна са вградени мраморни фрагменти от римски и византийски скулптури и част от надпис от 1272 година, в който се спомената византийски офицер. В интериора трите кораба са разделени от дървени стълбове. Дървената галерия, женска църква, е с формата на подкова и е не само на запад, но и частично в страничните кораби. В храма има ценни резбовани мебели от XIX век.[1]

Царските двери с изображение на Благовещение са от XVI век, дело на майстор от Критската школа.[1] Иконата на „Сретение Господне“ от 1888 г. е дело на галатищкия майстор Георгиос Атанасиу.[2] В 1843 - 1844 година в храма работят представители на Кулакийската художествена школа. Димитриос Ламбу изписва Михаил Солунски (1843), изобразен с архаични дрехи, и Свети Йоан Предтеча (1844).[3][4] Няколко икони от 1844 г. са на Константинос Ламбу, като характерна е иконата му на Христос Вседържител, чието лице е в традицията на Кулакийската школа, но гънките на дрехите са в атонската традиция.[5] По-късно, през 90-те години на XIX век, в храма работи друг кулакиец - Митакос Хадзистаматис.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Υπαπαντή. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 5 юли 2016.
  2. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 220.
  3. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 180. Посетен на 10 юни 2014.
  4. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 184. Посетен на 10 юни 2014.
  5. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 180-181. Посетен на 10 юни 2014.
  6. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония