Сръбско правителство в изгнание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Крал Петар II с Уинстън Чърчил и Бърнард Монтгомъри.
Уинстън Чърчил се споразумява с Тито.

Сръбското правителство в изгнание, наричано още и Югославско правителство в изгнание (на сръбски: Владе Краљевине Југославије у егзилу), тъй като Великобритания не признава новите реалности на Балканите и не се примирява с разделянето на Кралство Югославия, е сръбско казионно правителство в Лондон в периода април 1941 г. - март 1945 г.

Макар че това казионно правителство носи името югославско, то е де факто сръбско, което се потвърждава и от споразумението от остров Вис за привличането на хърватски политици към общоюгославската кауза.

Изцяло зависимо от британската външна политика по време на Втората световна война, то е съставено под менторството на Уинстън Чърчил, като има ограничено влияние в т.нар. сръбски земи. Едва с признаването на Тито за водач на югославската съпротива от Великобритания, британците завоюват ограничени политически позиции на територията на бивша Югославия, за териториалната цялост на която държава особено държат.

Общо четирима политици са начело на това казионно сръбско-югославско правителство:

  1. Душан Симович, военен, родом от Крагуевац - до 11 януари 1942 г., т.е. до подписването на тайно българо-германско споразумение
  2. Слободан Йованович, родом от Нови Сад - сърбин (11.01.1942 г. - 26.06.1943 г.)
  3. Милош Трифунович, родом от Ужице - сърбин (26.06.1943 г. - 10.08.1943 г.)
  4. Божидар Пурич, родом от Белград - сърбин (10.08.1943 г. - 01.06.1944 г.)
  5. Иван Шубашич, родом от Вукова Горица - хърватин (01.06.1944 г. - 07.03.1945 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]