Стефан Николов (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Николов.

Стефан Николов
български генерал-майор от кавалерията
Стефан Николов като капитан през 1898 г.
Стефан Николов като капитан през 1898 г.

ВойниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди„За заслуга“
За военна заслуга
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Стефан Николов Николов е български офицер, генерал-майор от кавалерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), заместник-инспектор на кавалерията през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Николов е роден на 16 декември 1865 г. в Чирпан. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 7 ноември 1885 г.м като е произведен в чин подпоручик и взема участие в Сръбско-българската война (1885). През 1886 г. е награден с Кръст „За участие в Сръбско-българската война 1885“ и на 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик. На 2 август 1895 г. е произведен в чин ротмистър, през 1904 в чин майор, а 15 октомври 1908 г. г. в чин подполковник.

Подполковник Николов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Николов е заместник-инспектор на кавалерията, на която служба „за отличия и заслуги през войната “ съгласно заповед № 463 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие[1]. На 31 декември 1918 г. е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

По време на военната си кариера служи в Лейбгвардейския конен ескадрон, 7 конен полк и като заместник-инспектор на конницата.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 345.