Стефан Хаджикръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Хаджикръстев
български интербригадист, партизанин и офицер
Роден
Стефан Хаджикръстев
Починал

Етнос българи
Партия Български комунистически младежки съюз
Българска комунистическа партия
Награди Народна република България
орден „9 септември 1944“
Червено знаме на труда
Георги Димитров (орден)

Стефан Кръстев Хаджикръстев е български интербригадист, партизанин, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1902 г. в Горна Оряховица. Завършва пети клас в родния си град, след което прекъсва поради липса на средства. От 1919 до 1921 г. е електротехник в Захарната фабрика в Горна Оряховица. През 1921 г. става член на БКМС, а от 1932 г. и на БКП. Между 1922 и 1926 г. е матрос в Черноморския флот. В периода 1926 – 1929 г. е на работа в електрическо бюро „Светлина“. От 1929 до 1932 г. работи като техник по Рилския водопровод. След това до 1936 г. е радиотехник на частна практика. Включва се в Испанската гражданска война и командва батальон. Там получава чин „майор“. С батальона превзема град Тероел. През 1939 г. напуска Испания и попада във френски лагер. Успява да избяга от него и е укриван от френски комунисти. В периода 1939 – 1941 г. е интерниран в еленското село Божевци. Между 1941 и април 1944 г. е интерниран в лагерите Еникьой и Гонда вода. От 24 април 1944 г. става партизанин в Горнооряховския партизански отряд. Командир на Еленския партизански отряд. От септември 1944 до февруари 1945 г. е в гвардейска дружина в Горна Оряховица, с която участва в първата фаза на българското участие във Втората световна война. В периода 1 февруари-15 септември 1945 г. е курсант във Военното училище в София. Между 16 септември 1945 и 1 февруари 1946 г. е командир на трети гвардейски стрелкови полк. От 2 февруари до 14 март 1946 г. изкарва едномесечен курс във Военното училище. Командир на 13-ти гвардейски стрелкови полк в Кюстендил (15 март-3 август 1946), на 1-ви гвардейски стрелкови полк в София (4 август-4 октомври 1946). В периода 5 октомври 1946 – 10 май 1948 г. е командир на 1-ви армейски противотанков полк. Между 11 май 1948 и 4 март 1950 г. е командир на 7-ма стрелкова дивизия. От 5 март 1950 до 11 юни 1951 г. е началник на противовъздушната отбрана на България[1]. От юни 1951 г. до юни 1956 г. е помощник-началник по снабдяването на Военнотехническата академия. От 1960 до 1963 г. е военно аташе в Чехословакия. С указ № 2381 от 3 септември 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. От септември 1959 г. е освободен от военна служба и му е присвоено звание генерал-майор от запаса. Умира на 28 септември 1984 г. в София.[2] Награждаван е с ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Народна република България“ – I ст., „9 септември 1944 г.“, „Червено знаме“, „Георги Димитров“ и други.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Народното военно училище „Васил Левски“ (1 февруари-15 септември 1945)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 94 от 19 май 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.67
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 487
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България