Стефан Хаджикръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Хаджикръстев
български интербригадист, партизанин и офицер
Роден
Стефан Хаджикръстев
Починал

Стефан Кръстев Хаджикръстев е български интербригадист, партизанин, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1902 г. в Горна Оряховица. Завършва гимназия в родния си град. През 1921 г. става член на БКМС, а от 1932 г. и на БКП. Включва се в Испанската гражданска война и командва батальон. С него превзема град Тероел. През 1939 г. напуска Испания и попада във френски лагер. Успява да избяга от него и е укриван от френски комунисти. По-късно се завръща в България, където е интерниран в село Велчево, Гонда вода и Кръстополе. През пролетта на 1944 г. е освободен и става партизанин и командир на Еленския партизански отряд. При българското участие във Втората световна война е командир на гвардейска дивизия. След войната влиза в българската армия. Известно време е командир на дивизия, а след това командваща противовъздушната отбрана на България. От 1960 до 1963 г. е военно аташе в Чехословакия. С указ № 2381 от 3 септември 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е още с ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Народна република България“ – I ст., „9 септември 1944 г.“, „Червено знаме“, „Георги Димитров“ и други. Умира на 28 септември 1984 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 487