Стойчо Стойчев (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стойчо Стойчев.

Стойчо Стойчев
Роден 6 ноември 1937 г.
Починал 2 май 1996 г. (58 г.)
Националност българин
Жанр поезия
Подпис BASA-117-46-1084-89-Signature of Stoycho Stoychev (cropped).jpg

Стойчо Вълчев Стойчев е български поет, журналист, общественик и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стойчо Стойчев е роден на 6 ноември 1937 г. в село Осларка, Старозагорско. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работи като журналист, уредник на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора, редактор на литературния алманах „Хоризонт“ и на сп. „Участие“. Народен представител е в 7-ото Велико народно събрание и 36-ото Народно събрание. Член на Съюза на българските писатели. Носител на Национална награда за поезия „Гео Милев“ (1989). През септември 2000 г. е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Стара Загора. Умира на 2 май 1996 г. в Стара Загора.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Момиче с ябълка (1965)
  • Денонощия (1968)
  • Безсънни жерави (1975)
  • Музика след полунощ (1979)
  • До утре има много нощи (1982)
  • Законът на птиците (1987)
  • Рана (1989)
  • Самотни ангели (1996) – избрани стихове
  • Мечтата за Париж (1997)

Източници[редактиране | редактиране на кода]