Стоян Гяуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоян Гяуров
Роден 1950 г. (67 г.)
Професия журналист в Българското национално радио и Дойче Веле, преводач
Националност Флаг на България България
Жанр есе, рецензия
Известни творби „Платон, прасето и последният буржоа“ (2012)
Уебсайт „Императорът на сладоледа“: Блог на Стоян Гяуров

Стоян Димитров Гяуров е български журналист и преводач от немски, английски и италиански.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1950 г. в Хасково. Завършва английска филология в Софийския университет.[1]

Работи за Българското национално радио. От 1990 до 2012 г. е редактор в Дойче Веле, Бон.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в списъка подлежи на допълване.
Есеистика
Преводи
  • Питър Браун, „Светът на късната античност (150 - 750 г. сл. Хр.)“. София: Наука и изкуство, 1999, 240 с.
  • Александър Демант, „Невинни ръце: Понтий Пилат в историята“. София: Изток-Запад, 2003, 351 с.
  • Ян Асман, „Мойсей Египтянина: Една следа в историята на паметта “. София: ЛИК, 2005, 419 с. ISBN 954-8945-76-2 [5]
  • Салваторе Сетис, „Бъдещето на класическото“. София: ЛИК, 2008, 152 с. ISBN 9789546077653
  • Михаел Маар, „Пруст, Фараонът“. Велико Търново: Фабер, 2013, 78 с. ISBN 9789544008888 [6]
  • Джордж Стайнър, „Моите ненаписани книги“. София: Изток-Запад, 2013, 236 с. ISBN 978-619-152-304-7 [7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биографична скица на Стоян Гяуров в Литернет.
  2. „Платон, прасето и последният буржоа“, две есета от едноименния сборник в Портал за култура, изкуство и общество, 1 април 2013.
  3. „От културата на свободата до възхода на Европа“, есе от сборника „Платон, прасето и последният буржоа“ в сайта diaskop-comics.com, 18.07.2013 г.
  4. Лъчезар Лозанов, „Платон, прасето и последният буржоа“, рец. във в. „Българска армия“, 31.05.2013.
  5. Стоян Гяуров, „И научен биде Мойсей на всичката мъдрост египетска“, представяне на книгата от преводача във в. „Култура“, бр. 38, 4 ноември 2005.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 25 (2731), 5 юли 2013.
  7. Джордж Стайнър, „Думи, думи, думи“, откъс от „Моите ненаписани книги“, Портал за култура, изкуство и общество, 3 февруари 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]