Стоян Динков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Иванов Динков
Роден 5 октомври 1964
Националност Флаг на България България
Уебсайт stdinkov.blogspot.com

Стоян Иванов Динков е български геополитик, писател и художник, син на поета Иван Динков.

Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател (2003 г.) и съучредител на Центъра за стратегии и анализи (2008 г.). Член е на редакционната колегия на вестник ”Пулс” и на списание „Българска лира“. Председател е на партия „Зелена България“ в периода 2007 – 2008 година, председател на Политическия съвет на „Зелена партия – Българските зелени“ през 2008 – 2009 г. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Съосновател на някои вестници като „Литературен магазин“, „Ранобудник“ и др. Автор на книгите „Гримаси“, „Свлачища“, „Приказка за вечността“, „Османо-римска империя, българи и тюрки“, „Туран – от скитите и хуните до тюрките и българите“, „Исус Христос – Земното име на Дявола“, „Траки и кимерийци“ и др. Негови текстове са превеждани на английски, турски, румънски, португалски и македонски език.

С. И. Динков е известен и с публичните си неоосманистки позиции и твърденията, че:

Османската империя спаси българския народ.
Българското възраждане е плод на руската пропаганда.
Нашият най-близък приятел е Турция.
Евроазиатски съюз ще замени Европейския.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ, интервю на Димитър Николов, Новинар, Архив на оригинала, 31 август 2014 г.
  • Динков, Стоян и др. Приказка за вечността. // Сиела. Приказка за вечността е една безкрайна история за срещата на две души във времето. Въпреки привидно традиционната завръзка на взаимоотношенията между един мъж и една жена, тяхната любов не прилича на онези, за които сме свикнали да четем в романите. Книгата е свидетелство за духовните светове, които се разкриват в реално време, когато припознаем себе си в очите на другия. Тяхната връзка протича на едно различно ниво, в което материята сякаш не съществува. Той и Тя разкриват емоциите си, първоначално в размисли, които наподобяват любовни писма. Когато това вече не е достатъчно, диалогът им представя както личните им страсти, така и философски, религиозни и дори магически слоеве в общуването им. Историите, които споделят от реалния свят и живота си, са по-скоро начин да намерят още доказателства, че нищо не се случва за първи път помежду им. Всеки следващ техен разговор ги доближава до момента, в който или ще се отдадат един на друг, или ще оставят историята да се повтори отново и да се срещнат в следващия си живот. (на български)
  • Динков, Стоян. Османо-римска империя, българи и тюрки. // Сиела. Книгата е нестандартен поглед върху процесите, конструирали Османската империя и установили едно ново владичество, обединило балканските земи. Представени са факти, малко дискутирани, напълно отхвърлени или изобщо неразглеждани от официалната историческа наука. Една част от текста е посветена на генезиса и движението на прабългарските племена и по-конкретно на техния хунски произход. (на български)