Стоян Калоянов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от ВМОРО. За военния деец вижте Стоян Калоянов (офицер).

Стоян Калоянов
български революционер

Роден
1873 г.
Починал
1954 г. (81 г.)

Стоян Георгиев Калоянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дедеагачко.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Калоянов е роден в тракийското дедеагачко село Доганхисар, тогава в Османската империя, днес Есими, Гърция. В 1898 година емигрира в България и се установява в Пловдив. Тук е привлечен към ВМОРО като е покръстен от Гоце Делчев и Пере Тошев. Двамата му възлагат задача да се върне в Дедагачко и заедно с Георги Маринов да засилят организационната мрежа и да проучат начини за снабдяване с пари. Под прикритието на събирач за едър добитък за угояване пристига в Доган Хисар и обикаля съседните села и град Дедеагач, като влиза в контакт с Маринов и други организационни дейци. Принуден е обаче да се завърне в Пловдив.

На следната 1899 година отново обикаля Дедеагачко, но заподозрян от властите, трябва да бяга отново в Пловдив, където с установя постоянно и се занимав с железарство, като не престава и революционната си дейност. В Пловдив заема важно място сред одринската емиграция. Работи заедно с Нестор Иванов и е постоянен член на настоятелството на Пловдивското македоно-одринско дружество.

В 1907 година Калоянов е инициаторът за образуване на Съюза на одринските братства. По-късно е член на управата на фонд Тракийско дело в Пловдив. Част от широката му кореспонденция с македоно-одрински дейци и други документи са отпечатани в „Тракийски сборник“, кн. 4, стр. 124 – 174.[2]

В 1943 година е председател на Илинденската организация в анексирания от България Дедеагач.[3]

Умира в Пловдив.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караянева, Светла. Денят на Тракия, 26 март. // Литературен свят. Посетен на 2015-11-08.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 260 – 261.
  3. Илюстрация Илинден, 1943, година 15, книга 8 (148), стр. 14.
  4. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 99.
     Портал „Македония“         Портал „Македония