Стоян Калоянов (революционер)
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За военния деец вижте Стоян Калоянов (офицер).
| Стоян Калоянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 1954 г.
|
Стоян Георгиев Калоянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дедеагачко.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Калоянов е роден в тракийското дедеагачко село Доганхисар, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1898 година емигрира в България и се установява в Пловдив. Тук е привлечен към ВМОРО като е покръстен от Гоце Делчев и Пере Тошев. Двамата му възлагат задача да се върне в Дедагачко и заедно с Георги Маринов да засилят организационната мрежа и да проучат начини за снабдяване с пари. Под прикритието на събирач за едър добитък за угояване пристига в Доган Хисар и обикаля съседните села и град Дедеагач, като влиза в контакт с Маринов и други организационни дейци. Принуден е обаче да се завърне в Пловдив.
На следната 1899 година отново обикаля Дедеагачко, но заподозрян от властите, трябва да бяга отново в Пловдив, където с установя постоянно и се занимав с железарство, като не престава и революционната си дейност. В Пловдив заема важно място сред одринската емиграция. Работи заедно с Нестор Иванов и е постоянен член на настоятелството на Пловдивското македоно-одринско дружество.
В 1907 година Калоянов е инициаторът за образуване на Съюза на одринските братства. По-късно е член на управата на фонд Тракийско дело в Пловдив. Част от широката му кореспонденция с македоно-одрински дейци и други документи са отпечатани в „Тракийски сборник“, кн. 4, стр. 124 – 174.[2]
В 1943 година е председател на Илинденската организация в анексирания от България Дедеагач.[3]
Умира в Пловдив.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караянева, Светла. Денят на Тракия, 26 март // Литературен свят. Посетен на 8 ноември 2015.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 260 – 261.
- ↑ Съобщения // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 14.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 99.
