Стоян Сукарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Сукарев

Роден
20 август 1953
Починал
1 май 2015
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове Роман, новела, разказ, приказка, краезнание
Дебютни работи "Мъка по лъв", 1985
Известни творби "Червеният амарант", „Книга за Брезово“
Награди "Пловдив", 1991
Семейство
Съпруга женен три пъти – 1974, 1983, 1995
Деца син (1977), дъщеря (1996)

Стоян Дончев Сукарев е български писател, краевед, журналист и културен деец, носител на наградата "Пловдив"

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Брезово на 20 август 1953 г. От малък показва любознателност и висок успех. Завършва СПТУ по фина механика в областния град Пловдив, в който решава да се установи. След отбиване на военната си служба, от есента на 1973 г. учи българска филология в първия випуск на специалността в новооткрития Пловдивски университет. Като студент пише и публикува първите си разкази във вестник „Студентска трибуна“ и други печатни издания. Дипломира се през 1977 г., защитавайки с отличие дипломна работа за творчеството на Гео Милев.

В продължение на почти 40-годишната си трудова кариера сменя различни професии. Започва в сферата на образованието като учител и по-късно училищен инспектор, след това журналист, служител в общинската администрация, книгоиздател, връзки с обществеността в Международен панаир Пловдив и др.

Умира от бързо прогресиращо злокачествено заболяване през 2015 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му самостоятелна книга  – сборник с разкази „Мъка по лъв“, е публикавана през 1985 г. от Държавно издателство "Христо Г. Данов".

През 1990 г. излиза романът му „Червеният амарант“, удостоен с наградата „Пловдив“.

През 1992 г. е отпечатана „Книга за Брезово“, краеведческо изследване, посрещнато с голям успех от заинтересованите читатели, с признат в България и чужбина научен принос.

През 90-те години писателят насочва вниманието си към детската аудитория – съставя и редактира петтомен сборник с български народни приказки, написва и детска книга за балканския юнак Крали Марко, издадени от Издателска къща "Хермес".

Различни затруднения от личен характер откъсват автора от литературните му интереси през новото хилядолетие. Той пише все по-рядко и не издава нищо до края на живота си. Последният му роман „Великана и Савската царица“ остава недовършен.

Към творческото му наследство трябва да се прибавят десетки разкази, отпечатвани в различни литературни и информационни издания, както и множество статии, посветени на проблеми на културния живот в Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1. Владимир Янев. Пловдивският университет. Литературната история на Пловдив.

2. Същият. Литературният Пловдив от 19 век до наши дни. Пловдив, Хермес, 2008.

3. Александр ГАНЧЕВ, Владимир МИЛЬЧЕВ, Александр ПРИГАРИН. Специфика миграционной активности населения региона „Сърнена Средна гора“ на рубеже XVIII–ХІХ вв. и ее влияние на формирование болгарской общины „туканцев“ в Южной Бессарабии. Academy of sciences of Моldova the Institute of Cultural Heritage. – Journal of Ethnology and Culturology, Volume XVII, Chişinău, 2015, p. 61.

4. Същите. Локализиране на балканската прародина на българите туканци от Бесарабия и Таврия според писмени и фолклорни източници. – Български фолклор, XLII/2016, 1, с. 50.

5. Юбилеен вестник Пловдивски университет, октомври 2011. Филологически факултет, с. 12.

6. Материал от блога на сина му Видин Сукарев и др. публикации в него.

7. Отиде си журналистът Стоян Сукарев 02.05.2015