Стоян Сукарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоян Сукарев

Роден
20 август 1953
Починал
1 май 2015
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове Роман, новела, разказ, приказка, краезнание
Дебютни работи "Мъка по лъв", 1985
Известни творби "Червеният амарант", „Книга за Брезово“
Награди "Пловдив", 1991
Семейство
Съпруга женен три пъти – 1974, 1983, 1995
Деца син (1977), дъщеря (1996)

Стоян Дончев Сукарев е писател, краевед, журналист и културен деец, носител на наградата „Пловдив“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Брезово на 20 август 1953 г. От малък показва любознателност и висок успех. Завършва СПТУ по фина механика в областния град Пловдив, в който решава да се установи. След военната си служба, от есента на 1973 г. следва в първия випуск на специалността българска филология в новооткрития Пловдивски университет. Като студент публикува разкази във вестник „Студентска трибуна“ и други печатни издания. Дипломира се през 1977 г., защитавайки с отличие дипломна работа за творчеството на Гео Милев.

По време на трудовия си път сменя различни професии – учител, журналист, служител в общинската администрация, книгоиздател, връзки с обществеността и др., като едновременно с това пише.

През 1985 г. излиза първата му самостоятелна книга – сборник с разкази „Мъка по лъв“. През 1990 г. е публикуван романът му „Червеният амарант“, удостоен с наградата „Пловдив“. Две години по-късно излиза краеведското му изследване „Книга за Брезово“, което има голям успех сред заинтересованите читатели и признат в България и чужбина научен принос.

През 90-те години писателят насочва вниманието си към детската аудитория – съставя и редактира петтомен сборник с български народни приказки, написва и детска книга за балканския юнак Крали Марко. Различни затруднения от личен характер откъсват автора от литературните му интереси през новото хилядолетие. Той пише все по-рядко и не издава нищо до края на живота си. Последният му роман „Великана и Савската царица“ остава недовършен.

Към творческото му наследство трябва да се прибавят десетки разкази, отпечатвани в различни литературни и информационни издания, както и множество статии, посветени на проблеми на културния живот в Пловдив.

Умира от бързо прогресиращо злокачествено заболяване през 2015 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1. Владимир Янев. Пловдивският университет. Литературната история на Пловдив.

2. Същият. Литературният Пловдив от 19 век до наши дни. Пловдив, Хермес, 2008.

3. Александр ГАНЧЕВ, Владимир МИЛЬЧЕВ, Александр ПРИГАРИН. Специфика миграционной активности населения региона „Сърнена Средна гора“ на рубеже XVIII–ХІХ вв. и ее влияние на формирование болгарской общины „туканцев“ в Южной Бессарабии. Academy of sciences of Моldova the Institute of Cultural Heritage. – Journal of Ethnology and Culturology, Volume XVII, Chişinău, 2015, p. 61.

4. Същите. Локализиране на балканската прародина на българите туканци от Бесарабия и Таврия според писмени и фолклорни източници. – Български фолклор, XLII/2016, 1, с. 50.

5. Юбилеен вестник Пловдивски университет, октомври 2011. Филологически факултет, с. 12.

6. Материал от блога на сина му Видин Сукарев и др. публикации в него.

7. Отиде си журналистът Стоян Сукарев 02.05.2015