Стоян Тодоров (опълченец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Тодоров
български опълченец
Роден
1854 г.
Починал
5 май 1934 г. (80 г.)

Стоян Тодоров Гечев е български националреволюционер, участник в Сръбско-турската война (1876 г.) и опълченец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Гложене, Тетевенско, през 1854 година в семейството на Съба и Тодор Гечеви. Участва като доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в състава на четата на Филип Тотю „Балканский лев“ от сформирането ѝ в Кладово до разформироването ѝ. Взема участие в сраженията при Корито, Нови хан, Бабина глава срещу Пирот, Бела паланка, Пандерала, при Чипоровския манастир, Зайчар, Звезански пивници и Гърлян.[1]

Включва се във II батальон на руско-българския отряд до разпускането му на 2 април 1977 година, после преминава в Румъния.[2] Постъпва в Българското опълчение на 19 юни 1877 г. – редник в I дружина, II рота. Участва в отбраната на Шипка, зимното преминаване на Балкана, битките с башибозуците на 24 – 29 декември при Садово и други. Уволнен на 1 юли 1878 година. Награден със сребърен медал (август 1879 г.) [3][4] Обявен за почетен гражданин на Габрово през 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[5]

Оженва се за Дона Вутева Братанчовска, има три дъщери и двама сина. Умира на 5 май 1934 година в Гложене.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 846, П.д. 936, лист 25 (Свидетелство от Филип Тотю).
  2. НБКМ-БИА, кол. 47-II, а.е.846, П.д. 936, л. 22 (лично свидетелство).
  3. НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 846, П.д. 936, лист 23 (Свидетелство от руския полковник).
  4. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 513.
  5. Община Габрово. Почетни граждани
  6. НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 846, П.д. 936, л.1-144.