Стоян Филипов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Филипов
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1879 – 1913
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 1-ва др. от 2-ри пехотен полк (СБВ)
Изворски отряд (СБВ)
20 пехотен полк
41 пехотен полк (БВ)
Битки/войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

Стоян Филипов е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Филипов Филипов е роден на 18 март 1859 година в Пирдоп. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва като доброволец в редиците на руската армия. След Освобождението, завършва в първия випуск на Военното училище (1879) и е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) вече с чин капитан Стоян Филипов командва 1-ва дружина от 2-ри пехотен струмски полк и Изворския отряд. Командваните от него войски действат в района на Колуница (Бой при Колуница), като получава задача да прикрива линията Власина-Трън-Брезник и да охранява разположението на Западния корпус. На 3 ноември води боеве и при връх Цветков гроб с което успява да забави Моравската дивизия. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През 1886 г. с дружината си взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг. След потушаването на метежа, 2-ри пехотински Струмски полк е разформирован, а на негово място е създаден 13-ти пехотински Рилски полк, в който Филипов остава на поста си, защото сдава оръжие доброволно. След като повторно прави опит за заговор в частта си и е разкрит, емигрира в Османската империя, а след това в Русия. Уволнен от армията. По-късно се завръща в България и поема командването на 20 пехотен полк. През 1904 година е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Взема участие в Балканската война (1912 – 1913) като командир на 41 пехотен полк. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ III степен. По-късно участва и в Междусъюзническата война (1913), след което преминава в запаса.

От 30-те години Стоян Филипов сътрудничи на в. Слово. Автор е на есето „Засенчени“, разказващо за Сръбско-българската война, както и на редица ръкописи със спомени за действията на командваните от него части.

Полковник Стоян Филипов умира след 1943 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 223
  • Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.