Стратегия на напрежение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Стратегия на напрежението (на италиански: strategia della tensione) е недоказана теория, според която „великите сили“ разбиват, контролират и манипулират общественото мнение, чрез използването на заплахи, дезинформация, агенти провокатори и терористични операции под фалшив флаг. [1]

Началото на теорията се поставя с подозрението, че САЩ и военният режим в Гърция от 1967-1974 г. поддържат крайно десни терористични групи в Италия и Турция, за да внесат паника сред населението, което в отговор да предпочете по-силно и диктаторско правителство. Теорията далеч не е общоприета, спорът продължава около неприемани доказателства за намесата на правителството на САЩ.


Италия[редактиране | редактиране на кода]

Терминът навлиза при разследванията на терористичните атаки през 1970-те и 1980-те. По-значителни от тях са атентатите на:

  • „Пиаца Фонтана“
  • експреса „Италикус“
  • „Пиаца дела Лоджиа“
  • Болонската желозопътна линия

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Организацията „Контрагерила“ (турската част от Операция Гладио) е обвинявана в преследване на подобна стратегия, за да оправдае военния преврат през 1980 г. През 2008 г. са арестувани над сто души по обвинения в планирането на подобна стратегия.

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Обвиненията в стратегия на поддържане на напрежението продължават и днес[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((fr))  Интервю с Daniele Ganser. // Архив на оригинала от 2007-07-02.
  2. ((bg))  Гърция: Беше ли стрелбата срещу полицай дирижирана от държавата?. // Индимедия България, 6 януари 2009. Посетен на 4 ноември 2009.: „...един стрелец, стрелящ от (но в действителност: СРЕЩУ) пространството, което ние се опитваме да опазим“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Strategy of tension“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.