Операция Гладио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема на турската секция на Гладио, STK-Seferberlik Taktik Kurulu след 1967 – ÖHD-Özel Harp Dairesi, след 1994 ÖKK-Özel Kuvvetler Komutanlığı замесена в погроми в Цариград, политически убийства, етническо прочистване в Кюрдистан, два военни преврата и още черни дела, 27 пъти въпросът за нея е поставян в парламента, но като част от армията подчинена на НАТО тя досега успява да избегне разследване.

Операция Гладио (Operation Gladio – Операция „Гладиус) е кодовото име на италианската „стей бихайнд“ („действаща зад линиите“) тайна паравоенна армия на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години. Подозирана за отговорна или замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н. Започва в началото на Студената война със създаването на мрежа от т.н. „действащи зад линиите“ (на английски: stay behind) нелегални формации паралелни на официалните, предназначени да извършват диверсии и да действат със сила срещу вътрешните заплахи за интересите на Евро-Атлантизма и номинално срещу възможна окупация от Варшавския Договор на Западна Европа. Съществуването на „Гладио“, отричано в продължение на десетилетия, днес официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни. Структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент през 1990 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Създадена е през 1948 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI-6, координирана от „Секретния комитет на Западния съюз“ (Clandestine Committee of the Western Union) станал с учредяването на НАТО през 1949 г. негова структура към „Секретния комитет за планиране“ (Clandestine Planning Committee – CPC), от 1951 под ръководството на „Главното командване на съюзните сили в Европа“ (Supreme Headquarters Allied Powers Europe – SHAPE) в Монс, Белгия, оглавяван от американски генерал и бази в САЩ и Великобритания където командосите от секретната подривна армия на НATO в Европа са обучавани заедно с американските „зелени барети“ и британските САС (Special Air Service).[1] В Западна Европа са организирани 138 тайни подземни склада с боеприпаси. Агентите се рекрутират основно от личния състав на специалните военни части и тайните служби, но се работи и с такива от дясно екстремистки организации и лица с криминални и др. уличаващи ги досиета. Включени са най-малко 622 активни агента и общ ангажиран състав от над 15 000 души. Със съществуването на секретната силова мрежа са запознати само тесен кръг висши членове на правителствата и военно-политическият елит и десетилетия е опазвано в тайна от гражданите и парламентите на страните. Структурно `Гладио` представлява мрежа от отделни независими една от друга бойни клетки, за да не бъде унищожена цялата организация при провал в една от тях. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 – за саботажни действия и 6 – за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона.[2] Кординацията на операцията е извършвана от секретната комисия на НАТО, последното известно документирано заседание на която е проведено на 23 – 24 октомври 1990 в Брюксел.

Първоначално името е използвано след Втората Световна Война за мрежата организации по операцията в Италия, но по-късно се използва като име на цялата мрежа на операцията и създадените с нея паравоенни организации в Западна Европа – Белгия, Италия, Франция, Германия, Португалия, Дания, Холандия, Норвегия, Люксембург в Гърция и Турция, включително в неутрални страни като Испания, Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия.[3]
За причастни към Гладио са заподозрени (а и разследвани) лица и структури:[1][2][4]

  • в Италия – служители от италианското военно разузнаване SISMI, разузнаването SID, тайната масонска ложа „Propaganda Due“ (Р-2), ковчежника ѝ ген. Сиро Розети (щедро финансирал паралелни на официалните сили секретни групи за сигурност от цивилни въоръжени лица) и кръга на съоснователя ѝ индустриалеца Личо Джели с близките му Ватиканска банка, (Istituto per le Opere di Religione – IOR) фалиралата Banco Ambrosiano и подозирания за връзки с мафията банкер и предприемач Микеле Синдона, крайно десните формации `Италианско социално движение` (Movimento Sociale Italiano–Destra Nazionale), `Нов ред` (Ordine nuevo) и `Въоръжени революционни ядра` (Nuclei armati revoluzionari), обучения от `Гладио` парашутист от военна база на НАТО на остров Сардиния Франческо Мара внедрен и станал значима фигура в крайнолявата групировка „Червени бригади“, припокриване на висшите функционери на Гладио с лица от групата военни „Роза на ветровете“ (Rosa dei Venti) организирала опит за преврат в 1970 г. и т.н.,
  • в Белгия – SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството, т.нар. „Банда от Нювел – Брабант“, ултрадесните групировки „Juene Europe“, „Westland New Post“ и хибридната маоистко-нацистка „Parti Communautaire Europee“,
  • в Швейцария – тайната военна част П-26 (`Projekt 26`) и лица от служещи в разузнаването,
  • във Франция – Plan Bleu, La Rose des Vents, and Arc-en-ciel и Organisation armée secrète – OAS,
  • във ФРГ Организацията на ген.-майор Гелен (Gehlen Org) и Bund Deutscher Jugend – Technischer Dienst(TD BJD),
  • в Австрия – OWSGV,
  • в Холандия – I&O,
  • в Норвегия – ROC,
  • в Дания – Absalon,
  • в Швеция – Informationsbyrån ('IB') и Aktions Gruppen Arla Gryning AGAG,
  • във Финландия – Nihtilä-Haahti plan,
  • в Португалия – Aginter,
  • в Гърция – Lochos Oreinon Katadromon LOK и ЕИП (Гръцката разузнавателна служба)
  • в Турция – хора от спецслужбите настоящата МИТ и предходната NSS (съществувала до 1966 г.), организациите: Ozel Harp Dairesi, ултрадясната нелегална армейско-полицейска организация Ергенекон (Ergenekon), Терористичната Сиви вълци,

и т.н.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Бившия директор на ЦРУ Уилям Колби определя като „най-важна програма“[1] операцията „Гладио“ подозирана в тероризъм, политически убийства, изработване в рамките американския план „Demagnetize“ („Компрометиране“) на фалшива информация и „доказателства“ и налагане на обществено мнение, че извършените атентати са дело на „леви екстремисти“ свързани с Източна Европа и въвеждане от управляващия елит на „Стратегията на напрежението“ (`Strategia della Tensione`) за манипулиране на общественото съзнание[5] Според показанията на принадлежащия към „Гладио“ Винченцо Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано при който са убити двама карабинери, дадени в 1990 г. при разследването на тази секретна структура на НАТО:

"...Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си..."[6]

Съществуването на „Гладио“ официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни, но правителството на САЩ отрича обвиненията срещу тези организации в тероризъм[7]. Ролята на ЦРУ в операцията, поддръжката ѝ и съпричастността към политически терор са въпрос на сериозно обсъждане и тежки подозрения. Италия, Швейцария и Белгия провеждат парламентарно разследване по въпроса. Европейският парламент, въпреки силната съпротива на НАТО, през 1990 г. реши да разсекрети и разследва дейността на Гладио завършило с резолюция за ликвидиране на тези паравоенни структури. В която се посочва, че[8]: „от 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване“ и „въоръжена организация с дейност в няколко държави-членки на Общността“, които „са управлявани от тайните служби на държавите, в сътрудничество с НАТО и са били вън от всякакъв демократичен контрол“. Осъжда се „опасността, такава нелегална мрежа да може да се намесвала незаконно във вътрешните политически въпроси на държавите-членки или все още може да го направи“, особено пред факта, че "в някои държави-членки на военни тайни служби (или неконтролирани техни клонове) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпност ", Европарламентът постановява пълно разследване на характера, структурата, целите и всички други аспекти на тези тайни организации или всякакви тайни групи, използването им за незаконна намеса във вътрешните политически въпроси на съответните страни, на проблема с тероризма в Европа и възможни тайни на секретните служби на държавите-членки или трети страни. "Освен това резолюцията протестира „енергично поемането от американски военен персонал в Командването на НАТО на правото да създават и управляват тайно разузнаване и мрежата в Европа“ иска "държавите-членки, за да премахнат всички нелегални военни и паравоенни мрежи „и да“ съставят пълен списък на организации, работещи в тази област, и в същото време да следят връзките им със съответните държавни служби за разузнаване и техните връзки с терористични групи за действие и/или други незаконни практики, ако има такива. "Накрая, Парламентът определя „компетентната си комисия, която да разгледа провеждане на заседание, за да се изясни ролята и въздействието на организация“ Гладио „и други подобни органи“ и инструктира „своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, генералния секретар на НАТО, на правителствата на държавите-членки и правителството на Съединените щати.“

Днес не е безспорно доказано дали дейността на секретната мрежа организации „Гладио“ с края на Студената война е наистина преустановена, нито каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на оперативните ѝ агенти.

Аналогии в Северна и Южна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Подобни на провежданата в западна Европа, Гърция и Турция операция Гладио подозирани за свързани чрез американските служби с нея са провежданата от ФБР на територията на САЩ операция срещу антиправителствено настроени политически движения и дейци с кодовото име „КОИНТЕЛПРО“, за която ФБР е разследвано в САЩ за незаконен политически терор и от ЦРУ в Южна Америка с подкрепата на местни сили и правителства операция „КОНДОР“.

Съвременни подозрения за аналогии с действията в които е обвинявана тайната мрежа Гладио са атентатите от 2011 г.: на 13 декември в Лиеж Белгия с 122 ранени и 5 убити, същия ден във Флоренция – Италия с двама убити и един ранен[9][10] и известния на Андеш Брейвик от 22 юли в Норвегия, a проекта ИНДЕКТ[11][12] за всеобщ мониторинг на гражданите в Европейския съюз силно напомня разследваните в САЩ действия на ФБР. В този дух са и въпросите поставяни от Движение за истината за 11 септември относно Атентатите в Ню Йорк от 2001 г..

По-известни акции, приписвани на Гладио[редактиране | редактиране на кода]

  • Военния преврат от в 1967 г., довел на власт в Гърция „Черните полковници“.[1]
  • Опити за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол.[13]
  • Четирите бомбени взрива през декември 1969 г. на пиаца Фонтана в Милано и в Рим[14] (общо в Италия в такива атентати от 1969 до 1984 загиват над 200 души и са ранените над 600)
  • Приписва се намеса на мрежата в убийството на Алдо Моро[15] сложило край на т.н. „исторически компромис“ за поделяне на властта, сключен между Християндемократите и Комунистите в Италия.
  • Атентатът на Октоберфест в Мюнхен в 1980 г. при който са убити 11 души[1]
  • Атентатът на гарата в Болоня в август 1980 г., взел 85 жертви и над 200 ранени, официално приписан на леви екстремисти от „Червените бригади“.[2]
  • Серия бомбени атаки в Белгия в периода 1982 – 1985 г. срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души.[13]
  • Атаки срещу кюрдски активисти в Турция и Европа.[2]
  • Атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на пл. Св. Петър в Рим на 13 май 1981 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д „Terrorism in Western Europe: An Approach to NATO’s Secret Stay-Behind Armies“ Acrobat file д-р Данил Генсер, Тероризъм в Западна Европа – анализ на действащите „отвъд линиите“ секретни структури на НАТО, Център за изследване на сигурността, Цюрих
  2. а б в г д Иван Аладжов, Гладио – секретната терористична организация на НАТО, Bulgaria-Italia news, 14 януари 2010
  3. Fitchett, Joseph, Paris Says it Joined NATO 'Resistance', International Herald Tribune 1990.11.13]]
  4. Специалните служби на САЩ ползват свързаната с тях масонска ложа П2 за политическа намеса в Италия, Филип Уйлен, Кукловодите – политическа употреба на тероризма в Италия, 2010 (Philip Willan, Puppetmasters – The Political Use of Terrorism in Italy, 2010 ISBN 0-595-24697-4)
  5. the establishment turned to the 'Strategy of Tension' ... with Gladio eager to be involved, The Guardian 1990.1й5
  6. Показания на Винченцо Винцигуера дадени в 1990 г. при разследването на секретната структура на НАТО – „Гладио“ в Италия, Bulgaria-Italia news, 14 януари 2010
  7. usinfo.state.gov
  8. European Parliament resolution on Gladio 1990
  9. Belgian, Italian Christmas Massacres; Reprise of Norway, Gladio Rides Again
  10. „Гладио“ отново е на седлото – Коледни кървави инциденти в Белгия, Италия и Норвегия
  11. Überwachung INDECT – der Traum der EU vom Polizeistaat, Die Zeit, 24.09.2009
  12. Проект ИНДЕКТ за всеобщ мониторинг на гражданите в Европейския съюз
  13. а б Операция „Гладио“ – тъмната страна на Запада, Дневник, 21 април 2005
  14. Operation Gladio BBC Timewatch, 1992, State-Sponsored Terrorism in Europe Държавно организираният тероризъм в Европа, BBC Timewatch, 1992
  15. ((en)) Sporchi trucchi – „The CIA's anti-communist scheming in postwar Italy is well-documented, but the plot thickens with new revelations about British involvement.“ (1976 UK Foreign Office papers declassified. The Guardian, UK)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Operation Gladio“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.