Операция Гладио
Гладио Gladio |
|
---|---|
Информация | |
Тип | паравоенна тайна организация |
Мото | "Silendo Libertatem Servo" (чрез мълчание служа на свободата) |
Основана | 26 ноември 1956 |
Закрита | 27 юли 1990 |
Обхват и цели | защита на Западна Европа от възможна окупация от страните на Варшавския договор |
Седалище | Рим |
Операция Гладио (Operation Gladio – Операция „Гладиус“) е кодовото име на италианската тайна паравоенна организация на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години. Подозирана за отговорна или поне замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н. Започва в началото на Студената война със създаването на мрежа от т.нар. „действащи зад линиите“ (на английски: stay behind) нелегални формации, паралелни на официалните, предназначени да извършват диверсии и да действат със сила срещу вътрешните заплахи за интересите на Евро-Атлантизма. Съществуването на „Гладио“, отричано в продължение на десетилетия, днес официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни. Структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент през 1990 г.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Създадена е през 1948 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI-6, координирана от „Секретния комитет на Западния съюз“ (Clandestine Committee of the Western Union) станал с учредяването на НАТО през 1949 г. негова структура към „Секретния комитет за планиране“ (Clandestine Planning Committee – CPC), от 1951 под ръководството на „Главното командване на съюзните сили в Европа“ (Supreme Headquarters Allied Powers Europe – SHAPE) в Монс, Белгия, оглавяван от американски генерал и бази в САЩ и Великобритания където командосите от секретната подривна армия на НATO в Европа са обучавани заедно с американските „зелени барети“ и британските САС (Special Air Service).[1] В Западна Европа са организирани 138 тайни подземни склада с боеприпаси. Агентите се рекрутират основно от личния състав на специалните военни части и тайните служби, но се работи и с такива от дясно екстремистки организации и лица с криминални и др. уличаващи ги досиета. Включени са най-малко 622 активни агента и общ ангажиран състав от над 15 000 души. Със съществуването на секретната силова мрежа са запознати само тесен кръг висши членове на правителствата и военно-политическият елит и десетилетия е опазвано в тайна от гражданите и парламентите на страните. Структурно `Гладио` представлява мрежа от отделни независими една от друга бойни клетки, за да не бъде унищожена цялата организация при провал в една от тях. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 – за саботажни действия и 6 – за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона.[2] Координацията на операцията е извършвана от секретната комисия на НАТО, последното известно документирано заседание на която е проведено на 23 – 24 октомври 1990 в Брюксел.
Първоначално името е използвано след Втората Световна Война за мрежата организации по операцията в Италия, но по-късно се използва като име на цялата мрежа на операцията и създадените с нея паравоенни организации в Западна Европа – Белгия, Италия, Франция, Германия, Португалия, Дания, Холандия, Норвегия, Люксембург в Гърция и Турция, включително в неутрални страни като Испания, Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия.[3]
За причастни към Гладио са заподозрени (а и разследвани) лица и структури:[1][2][4]
- в Италия – служители от италианското военно разузнаване SISMI, разузнаването SID, тайната масонска ложа Propaganda Due (Р-2), ковчежника ѝ ген. Сиро Розети (финансирал паралелни на официалните сили секретни групи за сигурност от цивилни въоръжени лица) и кръга на съоснователя ѝ индустриалеца Личо Джели с близките му Ватиканска банка, фалиралата Banco Ambrosiano и подозирания за връзки с мафията банкер и предприемач Микеле Синдона, крайно десните формации „Италианско социално движение“, „Нов ред“ и „Въоръжени революционни ядра“, обучения от „Гладио“ парашутист от военна база на НАТО на остров Сардиния Франческо Мара внедрен и станал значима фигура в крайнолявата групировка „Червени бригади“, припокриване на висшите функционери на Гладио с лица от групата военни „Роза на ветровете“, организирала опит за преврат в 1970 г. и т.н.,
- в Белгия – SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството, т.нар. „Банда от Нювел – Брабант“, ултрадесните групировки Juene Europe, Westland New Post и хибридната маоистко-нацистка Parti Communautaire Europee,
- в Швейцария – тайната военна част П-26 и лица от служещи в разузнаването,
- във Франция – Plan Bleu, La Rose des Vents, and Arc-en-ciel и Organisation armée secrète – OAS,
- във ФРГ Организацията на ген.-майор Гелен (Gehlen Org) и Bund Deutscher Jugend – Technischer Dienst(TD BJD),

- в Австрия – OWSGV,
- в Холандия – I&O,
- в Норвегия – ROC,
- в Дания – Absalon,
- в Швеция – Informationsbyrån ('IB') и Aktions Gruppen Arla Gryning AGAG,
- във Финландия – Nihtilä-Haahti plan,
- в Португалия – Aginter,
- в Гърция – Lochos Oreinon Katadromon LOK и ЕИП (Гръцката разузнавателна служба)
- в Турция – хора от спецслужбите настоящата МИТ и предходната NSS (съществувала до 1966 г.), организациите: Ozel Harp Dairesi, ултрадясната нелегална армейско-полицейска организация Ергенекон (Ergenekon), Терористичната Сиви вълци,
и т.н.
Значение[редактиране | редактиране на кода]
Бившият директор на ЦРУ Уилям Колби определя като „най-важна програма“[1] операцията „Гладио“ подозирана в тероризъм, политически убийства, изработване в рамките американския план Demagnetize на фалшива информация и „доказателства“ и налагане на обществено мнение, че извършените атентати са дело на „леви екстремисти“ свързани с Източна Европа и въвеждане от управляващия елит на „Стратегията на напрежението“ за манипулиране на общественото съзнание[5] Според показанията на принадлежащия към „Гладио“ Винченцо Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано при който са убити двама карабинери, дадени в 1990 г. при разследването на тази секретна структура на НАТО:
„ | „...Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си...“[6] | “ |
Съществуването на „Гладио“ официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни, но правителството на САЩ отрича обвиненията срещу тези организации в тероризъм[7]. Ролята на ЦРУ в операцията, поддръжката ѝ и съпричастността към политически терор са въпрос на сериозно обсъждане и тежки подозрения. Италия, Швейцария и Белгия провеждат парламентарно разследване по въпроса. Европейският парламент, въпреки силната съпротива на НАТО, през 1990 г. реши да разсекрети и разследва дейността на Гладио завършило с резолюция за ликвидиране на тези паравоенни структури. В нея се посочва, че[8]: „от 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване“ и „въоръжена организация с дейност в няколко държави-членки на Общността“, които „са управлявани от тайните служби на държавите, в сътрудничество с НАТО и са били вън от всякакъв демократичен контрол“. Осъжда се „опасността, такава нелегална мрежа да може да се намесвала незаконно във вътрешните политически въпроси на държавите-членки или все още може да го направи“, особено пред факта, че „в някои държави-членки на военни тайни служби (или неконтролирани техни клонове) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпност“ и Европарламентът постановява пълно разследване на характера, структурата, целите и всички други аспекти на тези тайни организации или всякакви тайни групи, използването им за незаконна намеса във вътрешните политически въпроси на съответните страни, на проблема с тероризма в Европа и възможни тайни на секретните служби на държавите-членки или трети страни. Освен това резолюцията протестира „енергично поемането от американски военен персонал в Командването на НАТО на правото да създават и управляват тайно разузнаване и мрежата в Европа“, иска „държавите-членки да премахнат всички нелегални военни и паравоенни мрежи и да съставят пълен списък на организации, работещи в тази област, и в същото време да следят връзките им със съответните държавни служби за разузнаване и техните връзки с терористични групи за действие и/или други незаконни практики, ако има такива“. Накрая Парламентът определя „компетентната си комисия, която да разгледа провеждане на заседание, за да се изясни ролята и въздействието на организация Гладио и други подобни органи“ и инструктира „своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, генералния секретар на НАТО, на правителствата на държавите-членки и правителството на Съединените щати.“
Днес не е безспорно доказано дали дейността на секретната мрежа организации „Гладио“ е наистина преустановена с края на Студената война, нито каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на оперативните ѝ агенти.
Аналогии в Северна и Южна Америка[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Операции, подобни на Гладио и свързани с американските служби, са провеждани както следва:
- операция на ФБР „КОИНТЕЛПРО“ (на английски: Counter Intelligence Program) на територията на САЩ срещу антиправителствено настроени политически движения и дейци. ФБР е разследвано за незаконен политически терор.
- операция „КОНДОР“ на ЦРУ в Южна Америка с подкрепата на местни сили и правителства.
Изказвани са подозрения за аналогия с тайната мрежа Гладио и по отношение на:
- Атентатите от 11 септември 2011 г. Разследваните действия на ФБР в САЩ пораждат въпроси от страна на Движение за истината за 11 септември, свързани с Алтернативни теории за атентатите от 11 септември.
- на 13 декември в Лиеж Белгия със 122 ранени и 5 убити, същия ден във Флоренция – Италия с двама убити и един ранен и терористичния акт на Андеш Брейвик от 22 юли в Норвегия[9]
- проекта ИНДЕКТ за всеобщ мониторинг на гражданите в Европейския съюз[10][11]
По-известни акции, приписвани на Гладио[редактиране | редактиране на кода]
- Военния преврат от в 1967 г., довел на власт в Гърция „Черните полковници“.[1]
- Опити за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол.[12]
- Четирите бомбени взрива през декември 1969 г. на пиаца Фонтана в Милано и в Рим[13] (общо в Италия в такива атентати от 1969 до 1984 загиват над 200 души и ранените са над 600)
- Приписва се намеса на мрежата в убийството на Алдо Моро[14] сложило край на т.нар. „исторически компромис“ за поделяне на властта, сключен между Християндемократите и Комунистите в Италия.
- Атентатът на Октоберфест в Мюнхен в 1980 г. при който са убити 11 души[1]
- Атентатът на гарата в Болоня в август 1980 г., взел 85 жертви и над 200 ранени, официално приписан на леви екстремисти от „Червените бригади“.[2]
- Серия бомбени атаки в Белгия в периода 1982 – 1985 г. срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души.[12]
- Атаки срещу кюрдски активисти в Турция и Европа.[2]
- Атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на пл. Св. Петър в Рим на 13 май 1981 г.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д „Terrorism in Western Europe: An Approach to NATO’s Secret Stay-Behind Armies“ Acrobat file д-р Данил Генсер, Тероризъм в Западна Европа – анализ на действащите „отвъд линиите“ секретни структури на НАТО, Център за изследване на сигурността, Цюрих
- ↑ а б в г д Иван Аладжов, Гладио – секретната терористична организация на НАТО, Bulgaria-Italia news, 14 януари 2010
- ↑ Fitchett, Joseph, Paris Says it Joined NATO 'Resistance', International Herald Tribune 1990.11.13]]
- ↑ Специалните служби на САЩ ползват свързаната с тях масонска ложа П2 за политическа намеса в Италия, Филип Уйлен, Кукловодите – политическа употреба на тероризма в Италия, 2010 (Philip Willan, Puppetmasters – The Political Use of Terrorism in Italy, 2010 ISBN 0-595-24697-4)
- ↑ the establishment turned to the 'Strategy of Tension' ... with Gladio eager to be involved, The Guardian 1990.1й5
- ↑ Показания на Винченцо Винцигуера дадени в 1990 г. при разследването на секретната структура на НАТО – „Гладио“ в Италия, Bulgaria-Italia news, 14 януари 2010
- ↑ „usinfo.state.gov“, архив на оригинала от 10 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080710005257/http://usinfo.state.gov/media/Archive/2006/Jan/20-127177.html, посетен 10 юли 2008
- ↑ European Parliament resolution on Gladio 1990
- ↑ Belgian, Italian Christmas Massacres; Reprise of Norway, Gladio Rides Again
- ↑ Überwachung INDECT – der Traum der EU vom Polizeistaat, Die Zeit, 24.09.2009(нем.)
- ↑ Проект ИНДЕКТ за всеобщ мониторинг на гражданите в Европейския съюз
- ↑ а б Операция „Гладио“ – тъмната страна на Запада, Дневник, 21 април 2005
- ↑ Operation Gladio BBC Timewatch, 1992, State-Sponsored Terrorism in Europe Държавно организираният тероризъм в Европа, BBC Timewatch, 1992
- ↑ ((en)) Sporchi trucchi – „The CIA's anti-communist scheming in postwar Italy is well-documented, but the plot thickens with new revelations about British involvement.“ (1976 UK Foreign Office papers declassified. The Guardian, UK)
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Operation Gladio“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |