Супермакс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Супермакс“
Supermax
Курт Хауенщайн
Курт Хауенщайн
Информация
Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Стил фънк, диско, реге, рок
Активност 1975 – 2011
Музикален издател CBS, Universal
Уебсайт
Бивши членове Курт Хауенщайн
„Супермакс“ в Общомедия

„Супермакс“ (на немски: Supermax) е рок група, сформирана във Франкфурт на Майн през 1976 г. от австрийския музикант, мулти-инструменталист и продуцент Курт Хауенщайн (1949 – 2011).

Групата е популярна през 1970-те и 1980-те години, включително в страните от тогавашния Източен блок. Освен фронтмена Курт Хауенщайн в групата участват Ханс Охс (китара), Кен Тейлър (бас китара), Лотар Крел (клавишни), Питър Коч (барабани), както и певиците Си Си Коб и Джийн Греъм. Като бек вокалистки участват Бернадет Онор Ебен и Джесика Хауенщайн, дъщеря на Курт. Стилът на групата е уникален, като се използват дълги полифонични синтезаторни мотиви, примесени с монотонна езотерична ритмика, което допринася за окончателния мек транс ефект на парчетата.

Курт Хауенщайн още от малък проявява интерес към музиката, но в родната Виена успехът му убягва и той се премества във Франкфурт. Там се запознава с продуцента на Бони М Франк Фариан, с когото започват да работят заедно.

История на групата[редактиране | редактиране на кода]

В първата година на създаването си 1976 г. групата издава и първия си албум „Don`t stop the music“, но истинският успех идва с втория албум „World of today“, от който е най-известният техен сингъл Lovemachine, наредил се в горните места в класациите на Швейцария (№6), Австрия (№9) и САЩ (№96).

1978 г.[редактиране | редактиране на кода]

„Супермакс“ чупят рекордите за продажби и стават „Най-продаваната група“ на WEA Records (предишно име на Warner Music Group). Към края на 1978 г. Курт Хауенщайн напуска Европа и се заселва на Карибите.

1979 г.[редактиране | редактиране на кода]

Групата става международно известна с третия си албум „It ain`t easy“ („Не е лесно“). Курт заминава за Лос Анжелес и се връща с две обещаващи бек вокалистки. По-късно в Хотлайн студио във Франкфурт той продуцира и популяризира три млади певици от Суринам под името „Бамбук“. Изнасят концерти по цяла Европа, включително и Източния блок, което е нещо нечувано за тогавашна западна група. Турнето завършва в Силвестър Гала, Тунис.

1981 г.[редактиране | редактиране на кода]

Постоянно живеейки на Карибите, Курт се опитва да избягва финансовата страна на музикалния бизнес. По-късно се връща във Франкфурт и записва „Type of skin“. Записващата компания отчита това като неуспех поради ниските продажби (230 000). В първите дни албумът не се превръща в комерсиален успех, но по-късно става култов. Курт Хауенщайн игнорира реакцията на пресата и цялата индустрия и се обръща на изток. Това е първата западна група, която пробива Желязната завеса с концерти в България, Югославия, Чехословакия, Унгария и Румъния, като продължава впоследствие във Франция, Италия, Гърция и др.

През 1981 г. „Супермакс“ отиват на турне в ЮАР – първата група там, която е смесена расово. Изнасят 21 концерта и предизвикват хаос поради открито политизираните текстове, което води до забрана за повторно влизане в ЮАР и в няколко други държави на групата. В допълнение към това „Супермакс“ е поставена в черния списък на няколко политически организации и се налага да търпи предупреждения и смъртни заплахи.

Групата се връща в Европа и Курт Хауенщайн издава петия си албум „Meets the Almighty“ след което сформира нова група и изнася 30 концерта в тогавашното ГДР и Чехословакия.

1982 г.[редактиране | редактиране на кода]

Това е годината, в която Курт Хауенщайн прави първото си студио и го назовава „Несъществуваща територия“. Тук заедно с кийбордиста Томи Шмит продуцират новооткритата изпълнителка от Суринам – Глен. По-късно Курт написва текста и музиката към филма „Планета, наречена Земя“. През есента на 1982 г. той отива в Италия, на остров Искя, западно от Неапол и живее там за известно време.

1983 г.[редактиране | редактиране на кода]

Курт Хауенщайн е първият бял музикант, получил покана от известния Reggae Sun Splash фестивал в Монтего Бей, Ямайка. Когато го обявяват на петия ден като участник наред с най-известните чернокожи реге изпълнители, Курт Хауенщайн е на върха на идеологическата си кариера. Групата подписва контракт с Ariola Records, връща се във Франкфурт и реализира шестия си албум Electricity.

1984 г.[редактиране | редактиране на кода]

Курт Хауеншайн продуцира съвместно с барабаниста си Лари Лондон и бак вокалиста си албума London-Aircraft. През тази година филмът „Планета, наречена Земя“ е окончателно завършен, като в реализацията му се намесва едно от хобитата на Курт – артистично модифициране на коли и мотоциклети, към които той има слабост.

1985 г.[редактиране | редактиране на кода]

Групата отново сменя звукозаписната си компания и подписва с CBS Records /едно от предишните имена на СОНИ/ като реализира макси сингъла Number one in my heart. Следват ТВ шоута и концерти по цяла Европа с друг много популярен за този период австрийски изпълнител – Фалко, с когото започват близко приятелство. По-късно през тази година Курт Хауенщайн продуцира и записва нови песни за Фалко в студиата Европа във Франкфурт.

2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Лидерът на Супермакс умира от белодробна емболия на 21 март 2011 г. в дома си във Виена. На погребението му на 1 април 2011 г. има представители на Hell`s Angels Vienna, други фенове на мотоциклетите и високите скорости. Гробът му се намира непосредствено до този на Фалко на Централните виенски гробища.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 Don't Stop the Music
  • 1977 World of Today
  • 1979 Fly with Me
  • 1980 Types of Skin
  • 1981 Meets the Almighty
  • 1983 Electricity
  • 1986 Something in My Heart
  • 1988 Just Before the Nightmare
  • 1990 World of TomorrowHansa
  • 1992 Tha Max Is Gonna Kick Ya
  • 1993 One and All
  • 1995 3 Club-CDs: Spirits of Love, Living in a World, Magnetic Rhythm
  • 1997 Supermax – 20th Anniversary
  • 1998 „YAKU“ Total Immigration
  • 2001 Terminal 2002
  • 2007 Remaxed Vol. 1
  • 2007 Remaxed Vol. 2
  • 2008 Supermax – Best Of
  • 2009 Земляне & SUPERMAX