Супермен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Супермен
Superman S symbol.svg
История
Издател Ди Си Комикс
Дебют Екшън комикс бр. 1
Създаден от Джери Сийгъл
Джо Шустър
Характеристики
Алтер его Кал-Ел (рождено име)
Кларк Кент (име при осиновяване)[1]
Псевдоним Човекът от стоманата, Човекът на бъдещето, Чудото на Метрополис, Последният син на Криптон, Врагът на престъпността, Супербой, Ла Манча (в „Смолвил“)
Вид Криптонец
Участие в екипи Лигата на справедливостта
Легионът на супергероите
Партньори Супергърл
Супербой (Кон-Ел)
Крупто
Пауъргърл
Батман
Жената-чудо
Врагове Лекс Лутор, Брейниак, Бизаро, Генерал Зод, Г-н Миксйеспитлик, Матело, Супермен-киборг, Дарксайд, Думсдей, Супербой Прайм, Руина, Блъдспорт, Атомния череп, Годж, Империекс, Джакс-Ур, Монгъл, Пранкстър, Титано, Човека-играчка, Ултрамен, Амацо
Способности
  • Свръхчовешка сила, бързина, издръжливост и дълголетие
  • Летене
  • Топлинно зрение
  • Леден дъх
  • Мощен слух
  • Екстрасензорни сили, включително рентгеново зрение
Супермен в Общомедия

Супермен (на английски: Superman) и измислен супергерой от американските комикси, издавани от компанията Ди Си Комикс. Персонажът е създаден от писателя Джери Сийгъл и художника Джо Шустър, гимназисти от Кливланд, Охайо, през 1933 г. Те продават правата за героя на „Detective Comics“, бъдещите Ди Си, в 1938 г. Дебютът на Супермен е в „Екшън комикс“ бр. 1 (корицата е издадена юни 1938), който е последван от моментален успех - участие в различни радио серии, вестникарски колонки, телевизионни програми, кинофилми и видео игри. С помощта на този успех, Супермен изгражда архитипа за супергерой и се утвърждава като една от най-популярните фигури в американската комикс културата.[2] Към персонажът се окачени епитети като: „Голямото синьо момче-скаут“, „Човек от стомана“, „Човек от бъдещето“ и „Последния син на Криптон“.[3]

Персонажът представлява костюмиран борец срещу престъпността и авантюрист, който с помощта на извънземни сили се бори със злото и неправдите в обществото.[4] Произходът на Супермен води към планетата Криптон, където е роден под името Кал-Ел. Миг преди да бъде унищожена планетата, неговият баща ученият Джор-Ел изстрелва невръстния си син с ракета към Земята. Намерено и осиновено от фермерско семейство в Канзас, детето е отгледано с името Кларк Кент и възпитано в здрави морални ценности. Много скоро момчето започва да показва свръхчовешки способности, които до достигане на зрелост се научава да използва за благото на човечеството, пред което се представя като „Супермен“.

Супермен обитава и извършва своите действия в измисления американски град Метрополис. Негово алтер его, служещо за прикритие, е Кларк Кент - обикновен и скучноват журналист, работещ за метрополския вестник „Дейли Планет“. Любовният интерес на Супермен се казва Луис Лейн, а основния му враг е суперзлодeят Лекс Лутор. Персонажът често е съюзник на други комикс герои като Батман и Жената-чудо, и е част от екипа супергерои „Лигата на справедливостта“. Подобно на другите действащи лица от вселената на Ди Си, няколко алтернативни версии на Супермен са създадени през годините.

Героят на Сийгъл и Шустър има характерен и иконичен облик: обикновено е облечен в син костюм с емблема на гърдите от червен и жълт цвят, съдържаща английската буква S, заключена в щитообразна форма, и червена пелерина. Емблемата е използвана много в медийното пространство, като символ на персонажа. Супермен е широко определян като една от най-популярните културни икони на Америка.[2][5][6][7] Редица учени, културни теоретици, коментатори и критици изследват ролята и влиянието на персонажа в Америка и по света. Притежанието на героя е било обект на спорове; Сийгъл и Шустър два пъти водят съдебни процеси, за да си възвърнат правата над персонажа. Супермен е бил адаптиран към различни медийни продукти: кинофилми, телевизионни сериали, видео игри и т.н. Няколко актьора са се превъплъщавали в образа на супергероя: Кърк Алин, Джордж Рийвс, Кристофър Рийв, Дийн Кейн, Том Уелинг, Брандън Раут, Хенри Кавил и Тайлър Хеклин.

Създаване и концепция[редактиране | редактиране на кода]

Писателят Джери Сийгъл и художникът Джо Шустър.
Първите две страници от „Управлението на Супермен“ от „Научна фантастика №3“ на Сийгъл (януари 1933)

През януари 1933 г. гимназистът от Кливланд[8] Джери Сийгъл написва разказ, илюстриран от неговия приятел и съученик Джо Шустър. Историята е озаглавена „Управлението на Супермен“. Сийгъл публикува разказа на своя сметка в непрофесионално списание, издавано от фенове на научна фантастика. Главен персонаж в историята е скитник, който придобива огромна физическа сила след експеримент с наркотик. Странникът започва да използва силите си за нечисти цели - забавление и трупане на печалби. Накрая той губи своите нечовешки способности и отново става обикновен човек, засрамен от това, че ще бъде запомнен като злодей.[9] Историята на Сийгъл не се продава добре. Той и Шустър замислят да направят стрип комикс, който да публикуват в самостоятелно издадена книга наречена „Популярни комикси“ (Popular Comics). Двамата мечтаят да станат професионални автори и вярват, че стрип комиксите във вестниците биха им осигурили по-доходоносна и стабилна работа, отколкото евтините списанията. Също така качеството на рисунките е по-ниско, което удовлетворя повече неопитния художник Шустър.[10]

В края на 1933 г. или 1934 г.,[11][12][13] Сийгъл разработва нов персонаж, също именуван Супермен, но този път героичен, чийто създател чувства, че ще е по-продаваем.[14] Първият прототип на Супермен не е притежавал никакви фантастични сили и е носил обикновени дрехи. Сийгъл и Шустър сравняват тази версия със Слам Брадли - друг комикс персонаж, който двамата създават през 1936 г.[15][16]

Сийгъл споделя своята идея със Шустър и двамата решават да превърнат замисленото в стрип комикс. Първото издателство, към което се обръщат е „Humor Publishing“ в Чикаго, след като прочитат един от комиксите им за Детектив Дан.[17][18][19] Представител на Humor Publishing е трябвало да посети Кливланд по време на бизнес пътуване. Сийгъл и Шустър бързо сглобяват комикс история със заглавие „Суперменът“ и я представят на издателя.[20][21][22] Въпреки че Humor проявяват интерес, заглавието е изтеглено преди да се уговори каквато и да е сделка.[23]

Сийгъл смята, че издателите ги отхвърлят, понеже той и Шустър са млади и непознати. Писателят започва да търси доказал се художник на мястото на своя колега.[24] Когато Шустър научава за това той изгаря отхвърления комикс за Супермен, запазвайки само корицата.[25][26][27]

През 1934 г. Ръсел Кийтън,[28] който работи за стрип комикса Бък Роджърс отговаря на молбата на Сийгъл. Преди това писателя се е обърнал към редица бележити художници.[29][28] В осем прости стрипа Кийтън създава бъдещите основи на персонажа Супермен, водейки се по разработките на Сийгъл: В близкото бъдеще планетата Земя е застрашена да бъде унищожена от „голям катаклизъм“. Последният оцелял човек праща своето дете обратно във времето в 1935 г. Там то е осиновено от Сам и Моли Кент. Момчето притежава суперчовешки сили и непробиваема кожа. Семейство Кент научават детето, чийто дават име Кларк, да използва силите си за добро.[30][31] Вестниците отхвърлят работата и Кийтън напуска проектът.[32]

Сийгъл и Шустър се събират отново и преосмислят произхода и визията на Супермен. Персонажът се превръща в извънземен от планетата Криптон, облечен в иконичния костюм: трико, символът „S“ на гърдите, къси панталони и пелерина.[33][34][35] Създадено е и алтерегото на супергероя Кларк Кент - журналист, който се преструва, че води тих живот, - и неговата колежка Луис Лейн, запленена от смелостта и силата на костюмирания герой, но не предполагаща че Супермен и Кент са един и същи човек.[36]

Авторският тандем влизат професионално в комикс средите през 1935 г., когато създава детективски и приключенски истории за нюйорското издателство за комикси „Нешанъл Елайд Пъбликейшънс“. Въпреки интереса на Нешанъл към Супермен,[37] Сийгъл и Шустър искат да продадат персонажа на вестниците, но всички вестникарски синдикати им отказват.[38] Макс Гейнс, който работи в „Макклюр нюзпейпър синдикейт“, предлага на авторите да представят своята работа на „Детектив комикс“, наскоро купил Нешанъл.[39] Сийгъл казва, че тандемът продава правата за персонажа на компанията през март 1938 г.[40] за $130 (десет долара за всяка страница, еквивалентът на $2,200, когато е коригиран за инфлацията).[41][42] Политика на компанията е да купува пълните права върху персонажите, които издава.[43] По това време Сийгъл и Шустър се примирят с това, че Супермен никога няма да постигне успех. Поне с тази сделка героят им най-накрая ще бъде публикуван.[44]

Влияния[редактиране | редактиране на кода]

Сийгъл и Шустър четат списания с научнофантастични и приключенски разкази, както и истории, включващи персонажи с необикновени способности - телепатия, ясновидство и други сили, наскачащи човешките възможности. Главно влияние върху авторите оказва писателят Едгър Райс Бъроуз със своя персонаж „Джон Картър от Марс“, който е човек попаднал на планетата Марс, където заради липсата на гравитация получава необикновени способности - може да прави скокове на огромна дистанция - което го прави по-силен от местните жители.[45] В ранните дни на комикса Супермен притежава същите способности.[46] Често се приема, че романа на Фил УиляйГладиатор“, чийто протагонист Хюго Данър - герой надарен със суперсили като тези на Супермен - е вдъхновение за персонажа на Сийгъл и Шустър.[47][48] Сийгъл отрича това.[49]

Дъглас Феърбанкс (ляво) и Харолд Лойд (дясно) оказват влияние върху вида на Супермен и Кларк Кент.

Сийгъл и Шустър също така посещават често киното.[50] Шустър базира поведението на Супермен и неговата безразсъдност на американския актьор Дъглас Феърбанкс, който играе в приключенски филми като „Маската на Заро“ и „Робин Худ“.[51] Името на града, в който супергероят извършва своите действия, Метрополис е взето от едноименния филм от 1927 г. на Фриц Ланг.[50] Комиксите за Попай моряка също оказват влияние.[52]

Видът на Кларк Кент е вдъхновен от американския комик Харолд Лойд. Лойд носи очила и играе ролята на галантен мъж, често тормозен от хулигани, който по-късно успява да надхитри своите недоброжелатели. Шустър, който също носи очила и описва себе си като „човек с благ характер“, намира персонажа на Лойд за подходящ.[53] Кент е журналист, понеже Сийгъл си е представял, че след завършването на училище, ще се захване с тази професия. Включването на романтична нишка с Луис Лейн е вдъхновено от болезнения опит на Сийгъл с момичетата.[54]

Двамата автори са колекционирали комикси в тяхната младост. Любими са им били историите за Малкия Немо, създадени от Уинстън Маккей.[50] Шустър споделя за художници, които са повлияли на неговия стил на рисуване: „Алекс Реймънд и Бърни Хогарт бяха мои идоли – също Милт Каниф, Хал Фостър и Рой Крайн[50] Той се научава да рисува сам, като стила на комиксите от списанията, които колекционира.[21]

Като момче Шустър също така се интересува и от фитнес култура.[55] Фен е на културисти като Зигмунд Брайберт и Джоузеф Грийнстейн. Той събира фитнес списания и наръчници, като използва фотографиите там за своите рисунки.[21]

Визуалният стил на Супремен е смесица от много вдъхновения. Прилепналия по тялото костюм и гащите са вдъхновени от облеклото на борците, боксьорите и културистите. Шустър първоначално дава сандали, преплетени до глезените, като културистите и класическите герои.[56] Емблемата на гърдите може би е вдъхновена от униформите на отборите по атлетика. Много героични персонажи от евтините списания носят пелерини, особени тези от жанра „слашбъкърс“. Физическото присъствие на Супремен е базирано на известния плувец и киноактьор Джони Вайсмюлер. Чувстват се различни влияния относно външния вид на супрегероя и от комикс пресонажа Дик Трейси и работите на Рой Крайн.[57][58]

Думата „супермен“ е била често използвана в 20-те и 30-те години на миналия век за да се описва мъж с големи заложби, особено атлети и политици.[59] Често епитетът намира място и в историите в списанията, като например „Супер човекът на Д-р Джукс“[60] на Док Савидж.[61] Не е ясно дали Сийгъл и Шустър са конкретно повлияни от концепцията на немския философ Фридрих Ницше за „свръхчовекът“.[62] Двамата никога не са изяснявали този въпрос.[63]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kobler, John. Up, Up, and Awa-a-ay!: The Rise of Superman. The Saturday Evening Post, 1941.
  • Steranko, Jim. The Steranko History of Comics vol. 1. Supergraphics, 1970. ISBN 9780517501887.
  • Freisher, Michael L.. The Encyclopedia of Comic Heroes, Volume 3 - The Great Superman Book. New York, Harmony Books, 1978. ISBN 0-517-536773.
  • Andrae, Thomas. Of Supermen and Kids with Dreams. Nemo: The Classic Comics Library, 1983. с. 6–19.
  • Daniels, Les. Superman: The Complete History (1st ed.). Лондон, Titan Books, 1998. ISBN 1-85286-988-7.
  • Jones, Gerard. Men of Tomorrow: Geeks, Gangsters, and the Birth of the Comic Book. Basic Books, 2004. ISBN 0-465-03656-2.
  • Tye, Larry. Superman: The High-Flying History of America's Most Enduring Hero. New York, Random House, 2012. ISBN 978-1-58836-918-5.
  • Ricca, Brad. Super Boys: The Amazing Adventures of Jerry Siegel and Joe Shuster – the Creators of Superman. Martin's Griffin, 2014. ISBN 978-1250049681.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Action Comics #1“. // dcindexes.com. Detective Comics, Inc.. Посетен на 21 септември 2017.
  2. а б Daniels 1998, с. 11.
  3. Rhoades, Shirrel. Comic Books: How the Industry Works. Peter Lang, 2008. ISBN 0820488933. с. 72.
  4. Freisher 1978, с. 312.
  5. Holt, Douglas B.. How Brands Become Icons: The Principles of Cultural Branding. Бостън, Harvard Business School Press. ISBN 1-57851-774-5. с. 1.
  6. Koehler, Harvey, Derek J., Nigel. Blackwell Handbook of Judgment and Decision Making. Blackwell, 2004. ISBN 1-4051-0746-4. с. 519.
  7. Dinerstein, Joel. Swinging the machine: Modernity, technology, and African American culture between the wars. University of Massachusetts Press, 2003. ISBN 1-55849-383-2. с. 81.
  8. ((en))  „Superman turns 75: Man of Steel milestone puts spotlight on creators' Cleveland roots“. // Асошиейтед Прес. New York Daily News, 17 април 2013. Посетен на 22 септември 2017. „Подкрепата, която получи от учителя по английски, редакторът на гимназиалния вестник на Гленвил и литературното списание даде увереност на баща ми в неговия талант.“ - думи на Лора Сийгъл Ларсън от телефонен разговор от Лос Анджелес.
  9. Daniels 1998, с. 13–14.
  10. Ricca 2014, с. ? - Това, което наистина кара Сийгъл да се обърне към тази посока е всъщност статия в списане „Форчън“, посветена на комиксите и озаглавена „Смешните хартийки“. Статията започва с шокиращото твърдение: „за 20 стрип комикс заглавия се плаща $1,000 на седмица.“ Статията описва с подробности как в издателствата като „Чикаго трибун“ и дори вестника на Кливланд „Нюзпейпър ентърпрайз асосиейшън“ (NEA) работят писатели и художници, чийто комикси се поставят в стотици издания. Няколко изречение от статията уточнява: „ето как стиповете правят големите пари“, както и „комикс заглавията взимат 50 процента от основния доход.“ [...] На друго място за комикс художника е написано: „във всеки случай художникът не е много художник, но с известна ловкост в създаването на смешни ситуации, добра идея или забавен персонаж, може да „направи пробив“ и да бъде забелязан от някой редактор или читателите на вестника.“.
  11. Ricca 2014, с. 92 - Това беше в нощта на 18 юни 1933 (неделя).
  12. Andrae 1983, с. ? - Сийгъл казва само края на 1933 г..
  13. Други източници, включително съдебни документи, посочват 1934 г.
  14. Andrae 1983, с. ? - Сийгъл казва: „Във всеки случай, това да имаш герой е по-доходоносно, отколкото да имаш злодей. Разбирам комикси като „Д-р Фу Манчу“, които минават през различни трудности, само защото главният персонаж е злодей. От друга страна са по-старите примери като Тарзан и други екшън герои, които търпят успех, защото хората ги обичат и харесват да ги следят. Така че изглежда най-смисленото нещо е да се направи от Супермен герой. В началото беше разказ, но това е само една единствена история. Ако искаш да създадеш успешен комикс с персонаж, който да издържи редица години занапред, ще е грешка ако го направиш злодей.“.
  15. Daniels 1998, с. 17 - ...обикновено [Шустър] и Сийгъл са били съгласни, че няма нужда от специален костюм, което го потвърждават оцелелите рисунки. По-важното е, че [Шустър и Сийгъл] са единодушни, че тази версия не е имала никакви суперсили..
  16. Andrae 1983, с. ? - Шустър казва: „Това не е беше истинският Супермен. Това беше преди да се развие в костюмиран герой. Предшественикът носеше тениска и панталони...“.
  17. ((en))  Humor Publishing Co.. // Wayback Machine. Grand Comics Database. Посетен на 27 септември 2017.
  18. ((en))  Dan Dunn. // Don Markstein's Toonopedia, 2004. Посетен на 27 септември 2017.
  19. Jones 2004, с. ? - Хумористичен комикс с участието на персонажа Детектив Дан: „...не беше по-добре от това, което ние с Джо можехме да направим, но бе издаден. И издаването му не зависеше от отдалечения и безразличен свят на вестникарския синдикат, но от това, което Джери си мислеше - далеч по-познатия свят на евтини списания.“.
  20. Jones 2004, с. ?.
  21. а б в Ricca 2014, с. ?.
  22. Tye 2012, с. ? - Сийгъл и Шустър са изпратили своето предложение по пощата на офисите на Humor в Чикаго..
  23. Ricca 2014.
  24. Ricca 2014, с. 99 - „Джери беше убеден, както и в по-ранните си дни, че трябва да привлече някой известен към себе си, за да стане и той известен.“.
  25. Tye 2012, с. ? - Джери Сийгъл: „Когато съобщих на Джо това, нещастен, той унищожи нарисуваните страници от Суперменът. Изгоря ги във фурната в апартамента си.“„По моя молба, той ми даде корицата от изданието като подарък.“.
  26. Andrae 1983, с. ? - Шустър казва, че унищожил комикса за Супермен от 1933 г. като реакция от писмото-отказ от Хумор Пъблишинг, което противоречи на изявленията на Сийгъл в неофициалните му мемоари..
  27. Tye 2012, с. ? - Сийгъл твърди, че изявленията от мемоарите са истина и че Шустър лъже в интервюто, за да избегне напрежението..
  28. а б Jones 2004, с. 112-113.
  29. Ricca 2014, с. 99.
  30. ((en)) Trexler, Jeff. „Superman's Hidden History: The Other "First" Artist“. // Newsarama.com, 20.08.2008. Посетен на 4 октомври 2017.
  31. „Scans of Siegel and Keaton's collaboration“.
  32. Ricca 2014, с. 102 - „Джери се опитва да продаде тази версия на вестниците, но никой не проявява интерес към нея, така че Кийтън се отказва.“.
  33. Daniels 1998, с. 18.
  34. Wallace, Daniel и др. The Art of Superman Returns. Chronicle Books, 2006. ISBN 0-8118-5344-6. с. 22.
  35. През годините Сийтъл и Шустър правят противоречиви изявления относно изработването на костюма на Супермен. Понякога те споделят, че облеклото е било готово още през 1933 г. В Daniels (1998) намираме следния цитата: „...обикновено [Шустър] и Сийгъл са единодушни, че [през 1933 г.] не е имало никакъв специален костюм, и оцелелите скици доказват това.“ Корицата на тяхното предложение от 1933 г. за „Хюмър Пъблишинг“ показва един гол до кръста с пелерина Супермен. Колаборацията между Сийгъл и Ръсел Кийтън от 1934 г. не включва описания или илюстрации на костюма на Супермен. В Tye (2012) пише, че Сийгъл и Шустър изработват облеклото малко след като се събират отново. В интервю в Andrae (1983) Сийгъл казва: „НЕМО: Когато се зароди идеята ви за Супермен, имахте ли единомислие помежду си? СИЙГЪЛ: През 1934 г. ми хрумна идеята да направим Супермен стрип комикс във вестник. Споделих това с Джо и той се ентусиазира, понеже смяташе, че е възможно. Една вечер се събудих рано и нови и нови идея започнаха да прииждат. Преди това в продължение на няколко седмици пишех на вестникарските издания и предлагах комикса. Сутринта аз хвърлих новите идея на работното място на Джо и той ги погледна. Това бяха материалите, които станаха основа на първия брой на „Екшън комикс“ - първата публикувана история за Супермен. [...] Разбира се, по това време Джо работеше по предишната версия на Супермен и когато му дадох новия материал той беше разочарован.“
  36. ((en)) Siegel, Jerry. „The Story Behind Superman“. // Wayback Machine. Посетен на 15 октомври 2017. тихият журналист Клор Кент и Луис Лейн са създадени през 1934 г.
  37. Ricca 2014, с. 146.
  38. Ricca 2014, с. 134 - „Те се опитват да предадат Супермен от няколко години.“.
  39. ((en)) Siegel, Jerry. „The Story Behind Superman #1“. // webcitation.org. 1970. Посетен на 25 октомври 2017.
  40. ((en))  „Action Comics #1“. // Grand Comics Database. Посетен на 25 октомври 2017.
  41. Daniels 1998, с. 17.
  42. Ricca 2014, с. ? - Истината е, че Хари (Доненфелд) е този, който подписва (с Сийгъл и Шустър). И когато Гейнс продава комикса за Супремен на вестниците, той е закупил правата от Хари, а не от момчетата. Доненфелд не само притежава правата за героя, но взима и голям процент от печалбите, докато Джери и Джо взима само някакъв процент..
  43. Kobler 1941, с. 73 - „Преди заплащането, главният мениджър (на Доненфелд) Джак Бябовитц праща формуляр за освобождаване (на Сийгъл и Шустър, в който обяснява: „Прието е за всички наши сътрудници да представят пълните права. Така е практично, когато се вършат нещата.““.
  44. Kobler 1941, с. 73 - „Партньорите, които по това време изоставиха всяка надежда, че Супермен струва нещо. Тогава Сийгъл свива рамене и казва, че поне могат да го видят на хартия. Двамата подписват формуляра.“.
  45. Andrae 1983, с. ? - „...когато направих версията на Суремен то 1934 г. (която години по късно, през 1938 г., беше публикувано в подобрен формат в „Екшън комикс, брой 1) историите за Джон Картър ми повлияха много. Картър можеше да прескача огромни разстояния, защото Марс била по-малка планета от Земята; също така героят притежаваше и нечовешка сила. Представих си Криптон като планета значително по-голяма от Земята, от което следваше че ако някой дойде от там тук ще може да прави огромни скокове и вдига предмети с голяма тежест.“.
  46. ((en)) Whitbrook, James. „The History Behind Superman's Ever-Changing Superpowers“. // Wayback Machine, 02.09.2015. Посетен на 18 декември 2017.
  47. Steranko 1970, с. ? - „Историята на Уиляй е една от любимите на Сийгъл, който дори ѝ прави ревю в любителското си списанието.“.
  48. ((en)) Feeley, Gregory. „When World-views Collide: Philip Wylie in the Twenty-first Century“. // Science Fiction Studies. 32 (95). 03.2005. Посетен на 18 декември 2017.
  49. Jones 2004, с. 346 - „Уиляй заплашва да съди Сийгъл за плагиатство през 1940 г., но няма никакви свидетелства писателя да подавал съдебен иск. Сийгъл твърдо отрича всякакво плагиатство.“.
  50. а б в г Andrae 1983, с. ?.
  51. Andrae 1983, с. - „... аз бях вдъхновен от филмите. В немите филми моя герой беше Дъглас Феърбанкс, който бе много подвижен и атлетичен. Така, че помислих, че неговата фигура може да ни вдъхнови, особено що се касае до поведението. Той имаше поза на тялото, в която често рисувах Супермен. Вие може да видите много пъти как Феърбанкс в ролите си, като на Робин Худ, винаги стои с ръце и крака леко отдалечени един от друг, и със сокойно изражение на лицето.“.
  52. ((en)) Best, Daniel. „" Jerry and I did a comic book together..." Jerry Siegel & Joe Shuster Interviewed“. // 20th Century Danny Boy, 3 август 2012. Посетен на 23 февруари 2018.
  53. ((en)) Batmitey. „Superman ➟ The Comic Strip Hero (1 of 5)“. // BBC FOUR. Ютюб, 15 декември 2007. Посетен на 23 февруари 2018. Сийгъл: „Особено много обичахме някои от онези филми, в които Харолд Лойд в началото беше мамино синче, което понася бутания, ритници и е подхвърляно насам и натам, и после изведнъж се превръща в ураган раздаващ крошета.“ / Шустър: „Бях от онези благовъзпитани момчета, които носеха очила, и наистина се идентифицирах с персонажа.“
  54. Andrae 1983, с. - Като ученик в средното училище си мислех, че някой ден ще стана репортер, също така бях влюбен в няколко красиви момичета, които нито знаеха че съществувам нито им пукаше, че съществувам. [...] Изникна ми мисълта: Ами ако бях някой наистина впечетляващ? Ами имах нещо специално, като например да прескачам сгради, да мога да вдигам коли или нещо такова. Тогава може и да ме забележат..
  55. Andrae 1983, с. ? - Опитах да развия моето тяло. Бях толкова слаб. Опитах се да вдигам тежести и разни упражнения. Взимах всички списания за боди билдинг от магазините за втора употреба..
  56. Andrae 1983, с. ? - В моята глава се въртяха класически гори и културисти и това си личи от обувните принадлежности. В третата на версия на Супремен той носеше сандали с връзки, които стигаха до глезените. Все още може да се види това на корицата на „Екшън“ #1. Мисля, че бяха коригирани с червено, за да изглеждат като ботуши, когато комикса се принтираше..
  57. Ricca 2014, с. 124 - Целият физически вид на Супремен е от Джони Вайсмюлер, който Джо копира от филмовите списания и статиите във вестниците. ... Джо трябва да е взел погледа от неговия идол Рой Крен (неговите персонажи от комиксите) и е прибавил и усмивката на Дик Трейси..
  58. Beerbohm, Robert L.. „The Big Bang Theory of Comic Book History“. Coronado, California, Gemstone Publishing, 1997. с. 2 (50).
  59. Ricca 2014, с. ? - What the boys did read were the magazines and papers where "superman" was a common word. Its usage was almost always preceded by "a." Most times the word was used to refer to an athlete or a politician.Момчетата често четяха списания и вестници, които често боравят с думата „супермен“. Често епитетът е използван с неопределителен член. Думата е използвана като препратка към атлети или политици..
  60. Flagg, Francis. „The Superman of Dr. Jukes“. Gernsback, 1931.
  61. „Последният оазис“. Док Савидж мегъзин - септември, 1933. Street & Smith. Робинсън, Кенет: „Неговата работа на живота беше една, която се занимаваше с способностите на суперчовека. Док беше трениран още от люлката, че тази история може да се развие във всеки момент.“
  62. The Mythology of Superman (DVD). Warner Bros. 2006.
  63. ((en))  „Up, up and oy vey“. // The Sunday Times, 5 март 2005. Посетен на 24 юни 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]