Направо към съдържанието

Голям сфинкс в Гиза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сфинкс (Гиза))
Голям сфинкс в Гиза
Карта Местоположение в Гиза
Видархеологически обект
МестоположениеНекропол в Гиза, Египет
ИзгражданеXXVI век пр.н.е.
Височина20,2 m
Голям сфинкс в Гиза в Общомедия

Сфинксът в Гиза е голяма статуя на сфинкс, която се намира на платото край Гиза в Египет на западния бряг на река Нил, близо до съвременния Кайро. Дължината на фигурата е 73 метра, височината- 20 метра. Лицето е широко шест метра и е от издялан варовик.

Сфинксът символизирал фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето, затова гледа на изток. Хиляди сфинксове били построени, най-известният от които е този в Гиза.

В гръцките митове Сфинксът е крилато чудовище с тяло на лъв, но с глава и гърди на жена. В легендата на Едип Сфинксът задавал гатанки и убивал тези, които не можели да отговорят. „Какво върви на четири крака на сутринта, на два по обяд и на три вечерта?“ Едип отговорил вярно: „Човекът върви на четири крака като бебе, върви изправен след това и използва бастун на старини.“ Чувайки този отговор, Сфинксът полудял, наръгал се и се самоубил.

Спорове за възрастта на Сфинкса

[редактиране | редактиране на кода]

Хипотеза, че Сфинкса е от времето на Хефрен

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното мнение на науката е, че фигурата на Сфинкса е ремонтирана през 2500 г. пр.н.е. като това предполага се Сфинкса вече е съществувал. Според класическата египтология изображението е на Хефрен – син на Хеопс. Първият му изследовател е един британски учен който застъпва консервативната теза, че Сфинкса е създаден около 2600-2900 пр. н.е. Всъщност няма солидни доказателства, че Сфинкса е построен името по времето на Хефрен. Обикновено за улика се смята една стела, на която пише че Сфинксът е " въплъщение на една магическа сила,съществувала тук от незапомнени времена". Първоначално се счита, че стелата е от времето на IV династия, но днес се знае, че от времето на Тутмос IV (1401-1391). Стелата е открита през 1817 от италианския авантюрист Джанбаиста Кавиля. Също така като косвена улика се счита, че в лапите на Сфинкса има малък храм построен по времето на Хефрен, който е от същия материал. Това обаче е твърде косвена улика. Твърде е възможно да е останал материал от направата на Сфикса който е бил използван много по-късно. Все пак ортодоксалната египтология застъпва теорията, че Сфинксът е от времето на Хефрен. През 2004 г. френският археолог от български произход Васил Добрев предлага нова теория съгласно която Големият сфинкс в Гиза е построен от фараона Джедафра в чест на баща си Хеопс.[1] Добрев приема, че Сфинксът е построен в чест на обожествяването на Хеопс и отбелязва, че Джедфра е първият фарон, който слага наставката - ра в името си.[1]

Археологически доказателства за съществуване на Сфинкса преди Хеопс.

[редактиране | редактиране на кода]

През 1857 г., Огюст Мариета, основателят на Египетския музей в Кайро, прави свой превод на надписите на Инвентарната Стела – варовиков паметник от 7 век пр. н. е. В тях се описва подробно как фараон Хуфу (Хеопс) е попаднал на Сфинкса, който по това време вече е бил заровен в пясъка в продължение на хиляди години. Според Стелата, Хуфу само е разкопал и възстановил паметника. Той заръчал да се построи малък храм до самият сфинкс. Ако Хеопс е попаднал на Сфинкса, който си е бил там открай време няма как той да е създаден при неговия наследник - Хефрен. Ортодоксалната египтология е обявила този надпис за фалшификат. Също така в гробницата на Джер в Абидос съществуват косвени улики, че Сфинкса е съществувал още тогава (около 3100-3200 пр. н.е), т.е. той предхожда дори Първата династия, а какво остава за Четвъртата. През 1988 японският професор Сакуджи Иошимура, чрез ехолокатор е доказал, че материала от който е направен Сфинкса е значително по-древен от този на Пирамидите.[2] Австрийският археолог Карол Кромър разкобава голяма селищна могила, и попада на много останки от култура на на додинастичен Египет. Той попада на керамика от додинастичния период на Накада II ( кой историците позицонират 3500-3200[3] (3800-3650 )г. пр. н.е.). Хр. Сред керамичните парченца изписани с йероглифи, той намира умален модел на Сфинкса - и то с човешка глава.[4]

Модерни виждания за възрастта на Сфинкса. Откритията на д-р Робърт Шох и екипа му

[редактиране | редактиране на кода]

Споровете около възрастта на Сфинкса все още продължават. Засега повечето археолози са приели като отправна точка 2500 пр. н.е , но постоянно се появяват изследователи, които твърдят, че Сфинкса е по-стар.

Д-р Робърт Шох американски геолог и геофизик, асоцииран професор (доцент) по естествознание в Колежа за общи изследвания на Бостънския университет също изненадва с революционните си (за времето) виждания. Според него "Това нещо (Сфинкса) е много по-старо от 4500 години ". Той избира радикално нов подход - не културоложки, а геоложки изследвания. Шох и геофизикът Томас Добеки са успели да докажат, че лъвският бюст има следи от два различни вида ерозия - от вятър и валежи. Според Шох последните обилни валежи в Египет са паднали около 5000 пр. н.е.[5] [6](на подобно мнение са и други учени[7]), а без тях няма как да протече ерозия. Нещо повече - около 4200 пр. н.е., в Египет настъпила криза поради засушаването.[7] След ред проучвания, Шох обявява "това нещо е на 11 000 години пр. Хр." [8][9][10][11]На 7.2.1992 г. в сградата на Американската асоциация за напредък на науката се провежда дебат, който води до сблъсък между геолози и египтолози.Още около 275 квалифицирани геолози потвърджават теориите на Шох. Техните становища са оспорени от вижданията на египтолозите. Египтолозите начело с Марк Ленър оспорват, с аргумента че трябва да е съществувала по-стара цивилизация от египетската, която да е била способна на мегалитни строежи, а няма следа от такова. Това твърдение обаче с днешна дата е оспорено - през 1995, немският археолог Клаус Шмид открива още най-старият храмов комплекс - Гьобекли тепе в Турция. Неговата датировка показва, че най-ранния му пласт е строен между 12000/[12]11 700 пр. н.е и 10 000/9 500 г. пр. н.е. Според радиовъглеродните датировки тези ранни теменоси на пласт III са изградени в диапазона от 9600 до 8800 г. пр.н.е.[13]. (Любопитно е, че западния край на хълма при Гьобекли Тепе е открита каменна фигура, наподобяваща лъв.) Следователно още през 13 хилядолетие пр. Хр. е съществувала цивилизация способна на сложни строежи и то - в средиземноморския регион. Любопитно е е също, че относно основите на Йерихон, в Палестина също се смята, че са положени около 9000[14] и 7000 г пр. н.е. [15] Ред селища, превърнали се в градове като с Атина и Пловдив, Халеб(Алепо) и пр. се появяват още през, VII-VI хилядолетие пр. н.е; а сложната мегалитна структура Нюгрейндж, в Ирл е създадена 3200 г. пр. н.е. (това е установено с въглеродна датировка), цели векове преди изграждането на Стоухендж и Пирамидите.

Теорията на Шох с днешна дата се споделя от редица египтолози в света. Също така Шох отбелязва, че около Пирамидите, построени по времето на Хеопс и Хефрен има множество канали, които отклоняват водата. За да се случи корозията по Сфинкса то каналите са построени хилядолетия след него.

Робер Бовал (Робърт Бювал) (белгийски инженер и изследовател на Египет), който се присъединява към екипа на Шох отбелязва, че няма никакви надписи от времето на Хефрен или близките фараони, указващи построяването на Сфинкса. На подобно мнение е и египтологът Селим Хасан в книгата "Сфинксът" (1949) "Нямаме нито един надпис, нито една дума свързващи Хефрен със Сфинкса" . Към виждания близки до тези на Шох и екипа му се придържа и Джон Уест, както и други изследователи на Египет. Шох и Уест правят филм на тази тема - "Мистерията на Сфинкса" [16] . Австрийският археолог Карл Кромър също открива находа на умален Сфинкс, с човешка глава от преддинастичният период Накада II- (3500-3200 г. пр. Хр.) [4]

Опит за археоастрономическа реконструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Международно признати учени, като Г. Хенкок и Р. Бовал, са използвали програмата Skyglobe, за да проверят астрономическата ориентация на постройката през различните периоди. По този начин са открили, че Сфинксът е бил построен преди около 12 000 години, когагто погледът на Сфинкса е бил насочен към съзвездието Лъв, на което е посветен[17]

Сфинксът на фона на пирамида в Гиза

Расови различия от египетската раса. Проблеми с главата

[редактиране | редактиране на кода]

Лейтенантът от отдела на Съдебна полиция в Ню Йорк Франк Доминго е направил компютърна обработка на изображение на лицето на Сфинкса, за да го сравни максимално точно с това на статуя на Хефрен, съхранена в музея в Кайро. Изводът е смайващ - сфинкса изобщо не прилича на Хефрен. Брадичката на Сфинкса е много по-изпъкнала от тази на Хефрен, а линията, която свързва ухото и ъгъла на устата на Сфинкса, има наклон от 32 градуса в сравнение с едва 14 градуса на фараона. Очите на Сфинкса също са доста по-големи. Нещо повече! - Сфинкса носи черти от нубийската-негроидната раса, а Хефрен е по-скоро от кавказката. С годините става ясно, че главата е несъразмерно малка спрямо тялото (нещо нехарактерно за египетските статуи отличаващи се с реализъм). Тъй като ерозията по нея е най-малко, то съществува хипотеза, че тя е строена хилядолетия по-късно и "присадена" върху Сфинкса. Възможно е дори да е заместила друга глава. Американецът Робърт Темпъл предполага хипотеза, според която Сфинкса първоначално е имал глава на чакал. Той допуска Сфинкса да е представял Анубис и да е бил под изкуствено езеро, което е нанесло ерозия. Д-р Хош, Бовал и д-р Ману Сейфзеде оспорват теорията за чакалска глава. На свой ред те допускат Сфинкса да е имал глава на лъвица. Скулпторът Робърт Неймал се присъединява към екипа и прави реконструкция на лъвска глава, от която става ясно, че е възможна лъвска глава, която да е пропорционална на тялото. Според него ако се направи чакалска глава в естествен размер тя би била твърде тежка, попради издължеността на муцуната. Екипът счита, че фигурата представя лъвицата Мехит.

Хипотеза на Уилям Райън/Уолтър Питман и проф. Петко Димитров за внезапно покачване на нивото на Средиземно море около 5600 -5300г. пр. н.е. и потоп в Чаерно море. [18][19][20]

[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 учените Jones и Cagnon[19] през 1994 правят въглеродно изследвание според които приблизително около 5600 г. пр. н.е. нивото на Средиземно море рязко се е покачило с между 80 и 100 метра и водата е преляла през Босфора. През 1996 г. в. "Ню Йорк Таймс" публикува на изследователите от Калифорнийският университет Уилям Райън и Уолтър Питман. Те считат, че приблизително около 5500 г. пр. н.е. нивото на Световния океан се е покачил с близо 140 метра[21]. Зад тази хипотеза застава и българският учен проф. Петко Димитров от Инстута по океанология към БАН.[20] Той има множество по-ранни публикации в периода 1978-1982 г., в които застъпва подобно схващане[22][23][24]. През 2000 г. Райън/Питман публикуват книга в която объркат специално внимание на изследванията на проф. Димитров. Книгата е преведена на български и е с негов послеслов[25] Впоследствие проф. Димитров публикува през 2003 г. своя книга по въпроса[26] В друга своя книга, той обяснава чрез т.нар потоп в Черно море произхода на сероводорода в Черно море и образуването на сапропелните седименти[27] През 2017 година Райън/Питман и проф. Димитров публикуват книга с обобщаваща информация, в която защитават твърдението за покачване на нивото на Черно море с 90 метра, случило се в рамките на четиредесет години; според тях тези събития са се разиграли във времето около 5300 г. пр. н.е[28] Други учени също са изследвали вероятността Черно море да е покачило внезапно своето равнище. Океанологът проф. Уолтър Балард проведе две изследодвателски експедиции в България през 2000-2001 г. Също така някои руски учени стигат до изводи сходи с тези на Уилям Райън и Уолтър Питман. Първаначално те не получават известност, но през 2007 са публикувани в сборник.[29] Изследователя Ан. Чепалига също разглежда въпросът за потоп в Черно море, въпреки че той го обяснява за преливане на водите на Каспийско море.

Макар че нямат пряко отношение към Сфинкса хипотезите за надигане водите на Световния океан (и в частност - на Средиземно море) по косвен път биха потвърдили теорията на Робърт Темпъл, че около 5600-5300 г. пр. Хр. Сфинксът е попаднал за продължително време под водата, т.е. той е построен преди тази дата.

Екзотични хипотези

[редактиране | редактиране на кода]

Геолозите спорят за темпа с който е протекла ерозията на варовика по Сфинкса. Някои сочат, че са минали 10 000 г.,[30] други че са минали 20 000 години. [30]Съществуват и някои екзотични хипотези - че Сфинксът е построен преди около 50 000 години. [30] Проблема е, че варовика по Сфинкса не е само от един слой, а освен това учените не са сигурни за това кога са били последните наистина силни валежи в пустинята. Мненията се колебаят между 5000 г. пр. н.е. и 13 000 г. пр. н.е.Правени са и множество ремонти.[30], а под Сфинкса има и тунели. Не е ясно дори дали ерозията е причинена от валежи или Сфинкса е бил под вода. Всичко това затруднява много датировката. От тези изводи излиза че етипетската цивилизация се е появила много по-рано от предвижданото. Алтернативната възможност е Сфинкса да построен от цивилизация предхождала египтяните, която обаче е изчезнала без видима следа, както това са сторили някои цивилизации в Мезоамерика. Това е т.нар. хипотеза че Сфинкса е построен от извънземни астронавти или пък преселници от митичната Атлантида. Тази хипотеза, обаче засега се свързва по-скоро с научно - популярните предавания, отколкото с безспорни научни открития.

През октомври 2022 г. на Международна конференция по геоархеология и археоминерология в София с тема "Геологичен аспект на проблема за датиране на строжена на Великия египетски Сфинкс" и участие на над 100 учени от 20 страни, двама украински учени - Вячеслав И. Маничев(Институт по геохимия на околната среда на Националната академия на науките на Украйна) и Александър Г. Пархоменко (Институт по география на Националната академия на науките на Украйна) застъпиха теза граничеща с научната фантастика - Сфинксът е построен през 800 000 г. пр. Хр.[31] Те също изхождат от логиката, че той е прекарал продължително време под вода, но вярват, че причината за ерозията не са валежите, а морското равнище. Маничев и Пархоменко считат, че по време на Калабрийската епоха (1,5 милиона години пр. н.е. - 780 000 пр. н.е.) морската вода е навлязла в Нил. Така се е стигнало до езерни отлагания, които са на 180 м. над сегашното ниво на Черно Море. Според тях водата от Средиземно море се изляла над Сфинкса, което прави създаването му преди около 780 000 г. пр. н.е.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/egiptologat-vasil-dobrev-mechtata-mi-e-da-otkriq-grobnica-na-faraon
  2. ↑ https://izumitelno.com/zagadkite-okolo-velikiya-sfinks-tajnata-staya-zagadachnoto-litse-i-po-dreven-ot-piramidite/
  3. ↑ Shaw, Ian, ed. (2000). The Oxford History of Ancient Egypt. Oxford University Press. p. 479. ISBN 0-19-815034-2.
  4. ↑ а б https://www.youtube.com/watch?v=hO40kAnpj1s
  5. ↑ https://www.youtube.com/watch?v=PmFy2yz8k5M Тайните на великият сфинкс. Филмът. Скритата история епизод 90
  6. ↑ Сфинксу более 10 тысяч лет?, „Иная реальность“ Архив на оригинала от 2014-11-01 в Wayback Machine., 16.09.2014. ((ru))
  7. ↑ а б https://www.researchgate.net/publication/259563288_Climate_change_at_the_end_of_the_Old_Kingdom_in_Egypt_around_4200_BP_New_geoarcheological_evidence
  8. ↑ Schoch, Robert M.; West Jhon Antony (1991) Redating of Great Sphinks of Giza, Egypt. Annual Meeting Geologikal Society of Amerika, San Diego, California: Geologikal Socciety of Amerika page 253
  9. ↑ "Why Sequence is Important". Ancient Egypt Research Association (AERA). 13 October 2009. Retrieved 12 June 2015.
  10. ↑ Dobecki, Thomas L.; Schoch, Robert M. (1992). "Seismic Investigations in the Vicinity of the Great Sphinx of Giza, Egypt". Geoarchaeology. 7 (6): 527–544. doi:10.1002/gea.3340070603. Archived from the original on 2015-09-24. Retrieved 2015-05-30.
  11. ↑ Schoch, Robert M.; West, John Anthony (2000). Further Evidence Supporting a Pre-2500 B.C. Date for the Great Sphinx of Giza, Egypt. Annual Meeting, Geological Society of America. Reno, Nevada: Geological Society of America. p. A276.
  12. ↑ https://bnr.bg/sofia/post/101661417/gubekli-tepe-masto-na-misterii-taini-i-drevni-civilizacii
  13. ↑ Schmidt, 2010, с. 251.
  14. ↑ skamdaznam.com/5-tva-rde-naprednali-drevni-strukturi-koito-vse-oshte-ni-uchudvat/
  15. ↑ https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=39634
  16. ↑ "Mystery of the Sphinx (TV Movie 1993) - IMDb". IMDb. Retrieved 2015-05-30.
  17. ↑ Р.Бовал, Е.Гилбълт - Загадката Орион
  18. ↑ Anastasia G., Ryan W., McManus J., Dimitrov P., Dimitrov D., Slavova K., Filipova-Marinova M. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene, Marine Geology. Vol. 383, 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y
  19. ↑ а б https://historybg.info/разселвания-след-потопа-в-черно-море/
  20. ↑ а б https://bntnews.bg/bg/a/4301-7576_godini_ot_potopa
  21. ↑ Ryan William B. F., Walter C. Pitman, Candace O. Major, Kazimieras Shimkus, Vladamir Moskalenko, Glenn A. Jones, Petko Dimitrov, Naci Gorür, Mehmet Sakinç, Hüseyin Yüce. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. 1997. Marine Geology, Volume 138, Issues 1–2, 1997, Pages 119–126, ISSN 0025–3227. Bibcode:1997 MGeol.138..119R
  22. ↑ Димитров П. 1978. Потопените древни брегове на Черно море. Природа, 4, 55-59.
  23. ↑ Димитров П. 1979. „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“, Автореф. канд. дисертация, 22 с
  24. ↑ Димитров П. 1982. Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф. Океанология, БАН, 9, 45-53.
  25. ↑ Райън У., Питман У., „Ноевият потоп: Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята“, (Послесл. Петко Димитров), Варна, Славена, 2000, ISBN 954-579-085-7
  26. ↑ Димитров, Петко С. и др. "Черно море, Потопът и древните митове". Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-278-
  27. ↑ Димитров Д. 2010 Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море, Варна: „Онгъл“, ISBN 978-954-8279-25-3 (269 с.); Dimitrov D. 2010. Geology and Non-traditional resources of the Black Sea. LAP – Lambert Academic Publishing. ISBN 978-3-8383-8639-3. 244 p.
  28. ↑ Anastasia G., Ryan W., McManus J., Dimitrov P., Dimitrov D., Slavova K., Filipova-Marinova M. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene, Marine Geology. Vol. 383, 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y
  29. ↑ "The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement". Springer, 2007. ISBN 1-4020-4774-6.
  30. ↑ а б в г https://www.vesti.bg/lyubopitno/mistichniiat-sfinks-v-egipet-kakva-e-skritata-mu-tajna-6161128
  31. ↑ https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/ucheni-prenapisvat-istoriiata-na-konferenciia-v-sofiia-sfinksyt-e-na-800-000-g.-izsledvat-geohimiiata-na-syoryzhenieto-i-okolnostite-376964
Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голям_сфинкс_в_Гиза&oldid=12369942“.