Съзерцание
Съзерцание означава „да се възхищаваш на нещо и да мислиш за него“. Думата съзерцание идва от латинската дума contemplatio. А нейният корен идва от латинската дума templum, която означава свещено място, където се извършват гадания, или сграда за поклонение. Templum произлиза или от индо-европейската основа tem („уединено място“) или от индо-европейската основа temр („просвам“, което се отнася до пространството пред олтара).[1] Латинската дума contemplatio се използва като превод на гръцката дума θεωρία (Theoria). В религиозен смисъл съзерцанието обикновено е вид молитва или медитация.
Старогръцка философия[редактиране | редактиране на кода]
Съзерцанието е важна част от философията на Платон; Платон смята, че чрез съзерцание душата може да се изкачи до познанието за формата на доброто или други божествени форми.[2] Плотин като неоплатонически философ също смята съзерцанието за ключов компонент при достигането на henosis.
Християнство[редактиране | редактиране на кода]
При източното Християнство съзерцанието буквално означава да видиш Бог или да имаш видение на Бога.
В западното Християнство съзерцанието често се свързва с мистиката, изразена в творбите на религиозни поети като Тереза от Авила и Йоан от Кръста, както и в писанията на Марджъри Кемп, Августин Бейкър и Томас Мъртън.[3]
Ислям[редактиране | редактиране на кода]
В ислямската традиция се казва, че пророкът Мохамед отива в пустинята, изкачва планината, известна като Хира, и се оттегля от света. Докато е в планината, той съзерцава живота и неговия смисъл.[4]
Съвременна западна философия[редактиране | редактиране на кода]
След Имануел Кант понятието съзерцание често използва Гьоте[5], като под под съзерцание („Anschauung“) той разбира „изпълненото с преклонение наблюдение на природата“, когато се извършва взаимопроникване на съзнанието и феномена.[6][7].
Хегел определя съзерцанието като „непосредствена представа“.
В марксизма съзерцанието е синоним на пасивното възприемане на предметите.
Във феноменологията на Хусерл съзерцанието се възприема като интенционалност, тоест заложена като замисъл насоченост на предмета.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Online Etymological Dictionary
- ↑ Nicholas D. Smith, Plato: Critical Assessments, Routledge, 1998. ISBN 0-415-12605-3
- ↑ „Contemplation“, Catholic Encyclopedia, New Advent.
- ↑ Emory C. Bogle. Islam: Origin and Belief. Texas University Press, 1998, p. 6.
- ↑ „Anschauung, научният метод на Гьоте“, архив на оригинала от 30 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141030134102/http://www.cognitivist.ru/er/kernel/anschauung_intro.xml, посетен на 30 октомври 2014
- ↑ „Anschauung, научният метод на Гьоте“: Първи етап, Gestalten, архив на оригинала от 30 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141030134108/http://www.cognitivist.ru/er/kernel/anschauung_principle.xml, посетен на 30 октомври 2014
- ↑ „Anschauung, научният метод на Гьоте“: Главната цел, Urphanomen, архив на оригинала от 30 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141030134111/http://www.cognitivist.ru/er/kernel/anschauung_principle3.xml, посетен на 30 октомври 2014
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Contemplation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
