Съзерцание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статуя Духът на съзерцанието от Албърт Тофт

Съзерцание означава „да се възхищаваш на нещо и да мислиш за него“. Думата съзерцание идва от латинската дума contemplatio. А нейният корен идва от латинската дума templum, която означава свещено място, където се извършват гадания, или сграда за поклонение. Templum пък произлиза или от индо-европейската основа tem („уединено място“) или от индо-европейската основа temр („просвам“, което се отнася до пространството пред олтара).[1] Латинската дума contemplatio се използва като превод на гръцката дума θεωρία (Theoria). В религиозен смисъл съзерцанието обикновено е вид молитва или медитация.

Старогръцка философия[редактиране | редактиране на кода]

Съзерцанието е важна част от философията на Платон; Платон смята, че чрез съзерцание душата може да се изкачи до познанието за формата на доброто или други божествени форми.[2] Плотин като неоплатонически философ също смята съзерцанието за ключов компонент при достигането на henosis.

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

При източното Християнство съзерцанието буквално означава да видиш Бог или да имаш видение на Бога.

В западното Християнство съзерцанието често се свързва с мистиката, изразена в творбите на религиозни поети като Тереза от Авила и Йоан от Кръста, както и в писанията на Марджъри Кемп, Августин Бейкър и Томас Мъртън.[3]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

В ислямската традиция се казва, че пророкът Мохамед отива в пустинята, изкачва планината, известна като Хира, и се оттегля от света. Докато е в планината, той съзерцава живота и неговия смисъл.[4]

Съвременна западна философия[редактиране | редактиране на кода]

След Имануел Кант понятието съзерцание често използва Гьоте[5], като под под съзерцание („Anschauung“) той разбира „изпълненото с преклонение наблюдение на природата“, когато се извършва взаимопроникване на съзнанието и феномена.[6] [7].

Хегел определя съзерцанието като „непосредствена представа“.

В марксизма съзерцанието е синоним на пасивното възприемане на предметите.

Във феноменологията на Хусерл съзерцанието се възприема като интенционалност, тоест заложена като замисъл насоченост на предмета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Contemplation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.