Тапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тапията е според османското право документ съответстващ на нотариален акт за земя и/или прилежащата ѝ обичайно друга недвижима собственост.

С тапии се удостоверявали мюлкове и чифлици.

Етимологията е арабска и на иврит, и е пренесена в османското общество и право след като Селим I завоювал Ориента със Светите земи. Произлиза видоизменено от „табу[1], което ще рече неприкосновена частна собственост на/върху мюлк или чифлик, в т.ч. и върху бащиниите на раята и християните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]