Теурния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теурния
Римска вила в Теурния
Римска вила в Теурния
Местоположение
Reliefkarte Österreich.png
46.8233° с. ш. 13.4437° и. д.
Теурния
Местоположение в Австрия
Страна Флаг на Австрия Австрия
Регион Каринтия
Археология
Вид Град
Период 1 – 6 век
Епоха Античност до Средновековие
Теурния в Общомедия

Теурния (на латински: Teurnia); по-късно Тибурния (на латински: Tiburnia) е римски град в днешна западна Каринтия, Австрия. В късната античност е също и епископски престол, а към края на Римската империя се споменава като столица на провинция Норик Средиземноморска. Днес Тибурния е титулярен престол на католическата църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античният град Теурния е разположен на горист хълм в района на село Свети Петър в Холце в община Лендорф в долината Лурнфелд, на четири километра западно от Шпитал ан дер Драу (австрийска Горна Каринтия). Още към 1100 г. пр.н.е. на хълма Холцерберг е съществувало селище, което може би също е било и центъра на келтския народ таурики. В периода до 50 г. Теурния се превръща в римски град: с форум, пазарна базилика, храм на капитолия на града, терми (обществени бани), тераси и храмове, посветен на Грану – келтския аналог на Ескулап, бога на медицината и изцелението. Обикновено старите селища, разположени на хълм, са били премествани от римляните в съседни долини.[1][2]

Теурния е едно от най-големите селища в цялата провинция Норик – неговото население достига до 30 000 души. Към края на съществуването на Римската империя, населението на града намалява: хората започват да напускат жилищните тераси; а склоновете, които вече не са подходящи за селско стопанство, започват да се използват за пасища. Материалите от изоставените жилища са използвани при изграждането на стените, заобикалящи хълма.[1]

Църковна история[редактиране | редактиране на кода]

Към 4 век Теурния вече е християнски град, който става епископски престол преди разрушаването на селището през 610 г. От биографията на Северин, написана от Евгипий през 511 г., е установено, че Северин, „апостол на Норикум“, поддържа връзка с епископа на Теурния на име Паулин. Изказано е предположение, че Паулин, който пише „увещателни писма“ на жителите на общината, е бил митрополит-архиепископ на провинцията. Последното споменаване на града и епархията Тибурния е в писмо от 591 г.[3]

Разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Още през средновековието хълмът Холцерберг е място, известно със своите многобройни антични находки. Интересът към артефактите от времето на Римската империя постепенно нараства – както по време, така и след Ренесанса. Но едва преди няколко века по-късно останките са идентифицирани като града Теурния, известен от античните източници. Професионалните разкопки започват със случайно откритие на „гробищна църква“ през 1908 г. Нейните мозайки и базилика са запазени почти напълно: в дванадесетте мозайки са представени християнски, митологични и библейски сюжети, а също и името на един от дарителите.[3]

През 1984 г. е раззкопана църква от времето раннохристиянската епископия, която днес е запазена под специален покрив, но е отворена за посетители. Стените на храма, покрити с рисунки, са запазени до височина от непълни два метра. Разкопки са извършени и по южната страна на църквата: тук са открити мраморни плочи и части от кръста. Днес е известно, че епископската църква е построена в началото на 5 век, а век по-късно, след пожар, нанесъл сериозни щети, тя е възстановена вече като базилика – с три нефа и три апсиди.[3]

Музей[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от разкопките в съседното село се появява римски музей, чиято колекция представя множество артефакти, открити в района на Теурния (мраморни скулптури, надписи, накити, оръжия, сечива, монети и др.). Музеят е предназначен за провеждане на редица образователни програми в региона, и дава информация за културните и исторически аспекти на римското общество, ежедневието и изкуството на римляните и на келтите. В близост до него са запазени останки от римска градска вила. Археологическите проучвания на местността продължават: в непосредствена близост до църквата е открита епископската резиденция за гости. За нейна защита и дългосрочно съхранение тя отново е покрита с почва.[3]

Интерес също така представлява и най-старата от известните към днешна дата епископска църква в Австрия, която е „специално доказателство“ за ранното християнство в страната и региона като цяло. Има предложение за включването ѝ в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.[4]

Музеят има две спонсорски асоциации: „Приятели на Теурния“ и „Попечители на Теурния“ – поддържащи археологическите изследвания и музейни мероприятия, съответно от 1970 и 1986 г. Туристическите ескурзии за групи са с минимум от 10 души и могат да се организират по всяко време (след запитване).[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kos, 1999, с. 27
  2. Barley, 1977, с. 265
  3. а б в г Gugl, 2001, с. 303 – 349
  4. а б Römermuseum Teurnia. // Landesmuseum Kärnten.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kos, Marjeta Šašel. Pre-Roman divinities of the eastern Alps and Adriatic. Ljubljana, Narodni muzej Slovenije, 1999. ISBN 961-6169-11-4..
  • Barley, Maurice Willmore. European towns: their archaeology and early history. New York, Academic Press, 1977. ISBN 0-12-078850-0..
  • Gugl, Christian. Das Umland Teurnias vom 2. Jahrhundert v. Chr. bis ins 1. Jahrhundert n.Chr. Eine Studie zur Siedlungskontinuität von der Latène – zur Römerzeit im oberen Drautal, No. 52. New York, Arheološki Vestnik (ACTA ARCHAEOLOGICA), 2001..
     Портал „Древен Рим“         Портал „Древен Рим          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Австрия“         Портал „Австрия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теурния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.