Тимон от Атина (Шекспир)

Тимон от Атина
Timon of Athens
Информация
Автор	Уилям Шекспир
Създадена	ок. 1607
Оригинален език	английски
Жанр	драма
Вид	трагедия
Тимон от Атина в Общомедия

„Тимон от Атина“ (или Тимон Атински, на английски: Timon of Athens) е пиеса от Уилям Шекспир. Според някои оценки тя е трагедия, докато други я оценяват като сатирична комедия. Не е известна точната година на нейното завършване. Поради големия глад за забавления през Елизабетинската епоха се счита, че е поставена на сцена веднага след написването си, т.е. около 1607 г. Поради странната си конструкция и многото пропуски се счита за незавършена. След стилов анализ се предполага, че Томас Мидълтън може да е съавтор или редактор, и че особеностите на пиесата може да идват от намесата на драматурзи с различни от авторския стилове.

Място на действието

Действието се развива в Атина и гората край нея.

Илюстрация към пиесата

Действащи лица

• Тимон – знатен атинянин
• Луций, Лукул, Семпроний – велможи ласкатели
• Вентидий – лъжлив приятел на Тимон
• Апемант – язвителен философ
• Алкивиад – атински военачалник
• Флавий – домоуправител на Тимон
• Поет
• Живописец
• Златар
• Търговец
• Пратеник на Вентидий
• Стар атинянин
• Фламиний, Сервилий, Луцилий – слуги на Тимон
• Кафис, Филот, Тит, Хортензий, Слуга на Варон, Слуга на Луций, Слуга на Изидор – слуги на Тимонови кредитори
• Паж
• Шут
• Трима чужденци
• Сенатори
• Крадци
• Фриния, Тимандра – продажни любовници ни Алкивиад
• Пратеник на Сената
• Войник на Алкивиад
• Купидон и Амазонки – маски
• Благородници, военачалници, войници, слуги и др.

Сюжет

Тимон е богат и щедър атински благородник. Той е домакин на голямо пиршество, на който присъства почти цяла Атина. Тимон раздава пари разточително и всички около него са щастливи да получат по нещо, с изключение на Апемант, груб философ (чието име означава „нечувстващ болка“), чийто цинизъм Тимон все още не може да оцени. Той приема като подарък произведение на изкуството от поет и художник и бижу от бижутер, само за да го подари по-късно на друг приятел. Слугата на Тимон, Луцилий, ухажва дъщерята на стар атинянин. В резултат на това атинянинът е бесен заради флирта на Луцилий, но Тимон му плаща три таланта, за да финансира брака на двойката, защото щастието на слугата му си заслужава цената. На Тимон се казва, че приятелят му Вентидий е в затвора за длъжници. Той изпраща пари, за да плати дълга на Вентидий, и така Вентидий е освободен и присъства на пиршеството на Тимон. Тимон изнася реч за ценността на приятелството, а по-късно гостите са забавлявани от маскарад, последван от танци. Докато партито постепенно затихва, Тимон продължава да раздава на приятелите си: конете си, както и други вещи. Действието е разделено доста произволно на две сцени, но експерименталният и/или недовършен характер на пиесата се отразява в това, че тя не се разделя естествено на петактна структура.

Без да си даде добре сметка, Тимон е раздал цялото си богатство и е затънал в дългове. Флавий, управителят на Тимон, е разстроен от начина, по който Тимон харчи богатството си; прекалява с щедростта си, като обилно сипе покровителството си над писатели паразити и художници и спасява съмнителните си приятели от финансовите им затруднения. Флавий се изправя срещу Тимон, когато той се връща от лов. Тимон е разстроен, че Флавий не го е предупредил за дълга му навреме, и насочва гнева си към Флавий, който казва, че многократно се е опитвал в миналото без успех и сега е стигнал до края: цялата земя на Тимон е продадена. Сцената е проследена от друг гост на пиршеството: Апемант, който тероризира повърхностните спътници на Тимон с язвителните си подигравки. Той атакува кредиторите на Тимон, когато те се появяват, за да поискат незабавно плащане. Тимон няма пари да изплати дълга си, затова изпраща слугите си да поискат пари от онези си приятели, които смята за най-близки.

Слугите на Тимон са прогонвани един по един от фалшивите приятели на Тимон. На друго място, един от младшите офицери на Алкивиад, в ярост, убива мъж с „гореща кръв“. Алкивиад моли Сената за милост, твърдейки, че престъпление от страст не трябва да носи толкова тежко наказание, колкото предумишленото убийство. Сенаторите не са съгласни и когато Алкивиад настоява, го изгонват завинаги. Алкивиад се заклева да си отмъсти с подкрепата на войските си. Действието завършва с обсъждане със слугите на Тимон на отмъщението, което той ще извърши на следващото си пиршество.

Тома Кутюр, Беглецът, ок. 1857 г.

Тимон е домакин на по-малко пиршество, предназначено само за онези, които смята, че са го предали. Внасят се подносите за сервиране, само за да се окаже, че в тях има камъни и хладка вода. Тимон устройва засада на фалшивите си приятели и бяга от Атина. Верният Флавий се заклева да го намери.

Проклинайки градските стени, Тимон се оттегля в пустошта и си създава елементарен дом в пещера, прехранвайки се с корени. И ето че там той открива подземно съкровище от злато.

Натаниъл Данс-Холанд, Тимон от Атина, ок. 1767 г.

Новината за откритието му се разпространява. Алкивиад, Апемант и трима бандити успяват да намерят Тимон преди Флавий. Алкивиад е придружен от две проститутки, Фриния и Тимандра, които разменят забележки с огорчения Тимон по въпроса за венерическите болести. Тимон предлага по-голямата част от златото на бунтовника Алкивиад, за да финансира нападението му срещу града, който Тимон сега иска да види разрушен, тъй като преживяванията му са го довели до мизантропия. Останалото дава на проститутките си, за да разпространяват болести, а голяма част от останалото - на поета и художника, които пристигат скоро след това, оставяйки малко за сенаторите, които го посещават. Апемант се появява и обвинява Тимон, че копира песимистичните му навици. Последва мизантропска размяна на обиди.

Пристига Флавий. Той също иска пари от Тимон, но също така и моли Тимон да се върне в града. Тимон признава, че е имал един истински приятел в лицето на Флавий, блестящ пример за иначе болна и нечиста раса, но се оплаква, че Флавий е просто слуга. Той кани последната група пратеници от Атина, които са се надявали Тимон да успокои Алкивиад. Алкивиад, настъпвайки към Атина, хвърля ръкавицата си и завършва пиесата, като чете горчивия епитаф, който Тимон е написал за себе си.

Публикуване

Шекспир не е публикувал приживе никоя от своите пиеси. През 1623 г. (7 г. след смъртта му) Джон Хемингс и Хенри Кондел публикуват 36 от пиесите на Шекспир в т.нар. Първи свитък. Смята се, че „Тимон от Атина“ е публикувана като част от него.

Българска сцена

В България пиесата е поставена за първи път от Драматичния театър в Силистра.

Външни препратки

• „Тимон от Атина“ на сайта „Моята библиотека“
• „Тимон от Атина“ в сайта на Проект Гутенберг ((en))
• „Тимон от Атина“, william-shakespeare.info