Тип 69 (китайски танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Puckapunyal-Type-69-II-MBT-2.jpg
Тип 69
Тактико-технически данни
тип ОБТ
опитен образец 1974 г.
на въоръжение от 1982 г.
на въоръжение в Бангладеш, Зимбабве, Иран, Мианмар, Пакистан, Судан, Тайланд, Шри Ланка 
дължина 9,125 м
ширина 3,27 м
височина 2,4 м
тегло 36,7 т
окачване торсионно
макс. скорост 50 км/ч (по шосе)
22-27 км/ч (прес. терен)
запас от ход 420 км (по шосе)
? км (прес. терен)
широчина на ров 2,7 м
вертикално препятствие 0,8 м
основно въоръжение 100 мм нарезно оръдие
допълнително въоръжение 2х7,62 мм картечници; 12,7 мм зен. картечница (500 патрона)
броня 203 мм
силова установка 12-цилиндров дизелов 12150L-7BW
582 к.с. ( kW)
екипаж 4 души

Тип 69 е първият изцяло китайски основен боен танк. Той представлява подобрен вариант на по-ранния Тип 59, който пък е директно копие на съветския Т-54А. Тип 69 включва редица подобрения по двигателя, системите за управление на огъня, сензорното оборудване и балистическите изчислителни системи. По-късно е разработен подобрен модел със 105-милиметрово нарезно оръдие, означен като Тип 79. Танкът и в двата си варианта са изнасян в големи количества за няколко държави, но в китайската армия се използва в много малки бройки.

Разработка и описание[редактиране | edit source]

През 1963 година завод 617 разработва проект за нов заместник на танковете Тип 59, но хаосът, причинен от Културната революция забавя работата по него значително. При китайско-съветския пограничен конфликт от 1969, китайските войски пленяват съветски Т-62, който впоследствие бива изучен внимателно, а редица от модерните му компоненти са копирани и вградени в дизайна на Тип 69. Дизайнът е финализиран през 1974.

Базовият модел на Тип 69 е въоръжен с двойно стабилизирано 100-милиметрово гладкостволно оръдие, проектирано и произвеждано в Китай, способно да изстрелва подкралибрени кинетични снаряди. Допълнителните прибори включват лазерен далекомер и инфрачервен илюминатор. Бронята е изцяло стоманена, като при Тип 59. Бойното отделение е сравнително тясно, и това може да затрудни работата на екипажа. Въпреки тези нововъведения, базовият модел още от началото е остарял в сравнение с тези в армиите от Източния блок и НАТО, вследствие на което бързо е изтеглен от употреба.

Подобреният втори вариант, Тип 69-II, е въоръжен със 100 милиметрово нарезно оръдие, подобно на това при Тип 59. Двигателят е сменен с по-мощен, на веригите са поставени гумени тампони, а в задната част на купола има добавено складово отделение. Този вариант бива успешно изнасян за редица страни от Третия свят. През 1980-те Ирак е най-масовият потребител на танка, с над 1000 машини в експлоатация с иракската армия.

Със стоплянето на отношенията между КНР и Запада, китайските инженери получават достъп до редица модерни западни технологии за модернизация. Съвместен британско-китайски екип довежда до появата на варианта Тип 69-III, или Тип 79. Този модел е въоръжен с широко разпространеното британско 105-милиметрово нарезно оръдие L7 (използвано на първоначалните варианти на М1 Ейбрамс), СУО Маркони и системи за нощно виждане. Тип 79 е приет на въоръжение в ограничени количества в края на 80-те години.

Употреба[редактиране | edit source]

Поразен Тип 69 в Ирак

Китай продава на Ирак близо 1000 танка Тип 69, част които иракчаните преработват, подсилвайки челната им броня с допълнителни стоманени листове. Тази модификация е известна като Тип 69QM. През 1991 иракските Тип 69 виждат много повече сражения отколкото Асад Бабил на Републиканската гвардия. През 2003 иракчаните също използват голям брой Тип 69, а иракската модификация е била използвана в битката край Насирия, когато загиват 11 войници от американската 507-ма армейска рота. Два Тип 69 унищожават най-малко четири машини на 507-ма рота, вкл. и брониран камион, който бива премазан от единия танк.[1] Още четири танка откриват непряк огън по конвой на рота Чарли от Първи батальон на американската морска пехота, унищожавайки няколко амфибийни бронирани машини AAV.

Варианти[редактиране | edit source]

  • Тип 69
Първоначален дизайн, базиран изцяло на Тип 59, с по-мощен двигател 580 к.с., 100-мм гладкостволно оръдие, с китайски инфрачервен илюминатор и лазерен далекомер.
  • Тип 69-I
Прототип с компоненти от пленения съветски Т-62, като инфрачервения илюминатор "Луна" и автоматично активираща се ЯХБЗ.
  • Тип 69-II
Основен производствен вариант, включващ:
    • 100-милиметрово нарезно оръдие;
    • Нова СУО
    • двуосна система за стабилизация;
    • оптичен прибор за стрелеца;
    • лазерен далекомер;
    • балистически компютър;
    • Радио Тип 889;
    • вериги с гумени тампони;
    • димни гранатомети;
    • складови отделения на купола;

Този вариант се произвежда по лиценз в Пакистан, а в Тайланд е познат под означението Тип 30. Съществува и команден вариант с полеви телефон, радио антена и друго комуникационно оборудване.

  • Тип 69-III (Тип 79)
Модернизиран със западни технологии вариант, включващ:
    • Автоматично затварящи се люкове при засичане на ЯХБ агент;
    • 105-милиметрово оръдие Тип 83-I, подобрено копие на L7;
    • Пасивни инфрачервени сензори;
    • Двигател 730 к.с.;
    • СУО "Маркони"
    • Балистически компютър;
    • Лазерен далекомер
  • T69MK-IIG
Модернизиран вариант от Бангладеш, включващ:
    • 120-милиметрово гладкостволно оръдие (подобно на това на М1 Ейбрамс)
    • Възможност за изстрелване на ПТУР през оръдието;
    • Стабилизатори за оръдието;
    • Нова СУО;
    • Компютър за следене на бойните действия;
    • Реактивна броня;
    • Двигател 1200 к.с.;
    • Полуавтоматично зареждане;
    • Лазерна система за предупреждение;
    • Лазерен далекомер;
    • Пожарогасители;
    • Навигационни системи и GPS

Оператори[редактиране | edit source]

Бивши[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [1]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]


M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.