Тодор Монов
| Тодор Монов | |
| български писател и сценарист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 септември 1996 г.
|
| Уебсайт | |
Тодор Монов Тодоров е български писател и сценарист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 юни 1928 г. в село Дерманци, Ловешко, в семейство на учители.[1] Внук е на Христо Чернопеев.[2]
Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1950 г. През 1962 – 1963 г. специализира кинодраматургия във ВГИК, Москва.[1]
През 1955 г. е специален кореспондент на Радио София за Баташкия водносилов път. От декември 1959 г. работи като редактор в Българска кинематография. Драматург е на Варненския театър „Ст. Бъчваров” (1964). От 1972 до 1990 г. е сценарист към Студията за игрални филми.[1] Публикува от 1947 г. – разказ във в. „Народна младеж”. Пише очерци и разкази за печата и радиото.[1]
Член на БКП. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1970 – 1972).[1]
Член е на Съюза на българските писатели.[1][3]
Умира на 2 септември 1996 г. в Хисаря, като сам слага край на живота си.[1]
Творби
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- „Вълнения“ (разкази, 1958)
- „Смърт няма“ (роман, 1960, 1986)
- „Вярност“ (повест, 1968)
- „Снежен човек“ (роман, 1976)
- „Вярност. Снежен човек“ (1978, 1988)
- „Брегът и терасата“ (1988)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Компарсита (1978)
- Ятаци (1974) – реж. Оскар Кристанов, съсценарист Христо Илиев – Чарли
- Майсторът (1972) – реж. Оскар Кристанов, съсценаристи Христо Илиев – Чарли и Оскар Кристанов
- 10 дни неплатени (1972)
- Осмият (1969)
- Смърт няма (1963)
- Хроника на чувствата (1962)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 Тодор Монов // literaturensviat.com.
- ↑ Андонова, Нина. Разказано ми за Гоцевия род // Исторически преглед. Илинденски-Преображенско въстание 1903 - 1983 XXXIX (3). 1983. с. 123.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 1 юли 2026 г.