Тодор Мумджиев
Тодор Мумджиев | |
Роден | Тодор Иванов Мумджиев
3 февруари 1863 г.
|
---|---|
Починал | 10 октомври 1940 г.
|
Народен представител в: УС III ВНС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Антон Мумджиев |
Деца | Костадин Мумджиев |
Тодор Иванов Мумджиев е български просветен и обществен деец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 февруари 1863 година в Пазарджик. Баща му Иван Мумджиев създава една от първите големи свещарници в Пазарджик. По-малък брат е на Антон Мумджиев. Работи като помощник аптекар в аптеката на д-р Филджанджиян. По-късно учителства в Пазарджик, Пловдив, Бургас и Балчик. Народен представител е в Учредителното събрание в Търново. Близък съратник е на Захари Стоянов. Член е на Пазарджишкия районен комитет по време на Съединението. Доброволец в Трета хасковска дружина по време на Сръбско-българската война. През 1898 г. е директор е на третокласното училище в Балчик, през 1901 – 1902 г. – директор на Девическото училище в Пазарджик, а от 1904 до 1906 г. – на Мъжкото училище в града. След това е училищен инспектор в Пазарджик. Народен представител от Пазарджишка избирателна околия в Третото велико народно събрание. През 1924 г. е сред учредителите на Археологическо дружество „Бесапара“. Член е на Съюза на археологическите дружества в България. През 1907 г. е инициатор на създадения Комитет за увековечават паметта на Константин Величков, а през 1912 г. – на Комитета за подпомагане на новопокръстените християни. Негов син е архитект Костадин Мумджиев. Умира на 10 октомври 1940 г.[1]
Пише „Спомени по Съединението“ (1915), „Списък на българските учители в Пазарджик от 1820 до 1876 г.“ (1906), "История на църквата „Успение Пресвета Богородица", „Описание на здравеопазването в Пазарджик“ и пътеписа „Катастрофата с метеора и една екскурзия от Балчик до Калъчкьой и назад“.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодор Мумджиев // lich.pzhistory.info. Архивиран от оригинала на 2019-12-18. Посетен на 18 декември 2019 г.