Тодор Нейков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Нейков
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1889 – 1920
Род войски Пехота
Командвания 33 пехотен полк
2-ра дивизия

Роден
Починал
неизв.

Тодор Костов Нейков е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33 пехотен свищовски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Нейков е роден на 19 август 1868 г. в Чирпан, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1889 г., като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9 пехотен пловдивиски полк и във Военното училище. През 1899 е произведен в чин капитан. През 1903 г. като капитан от Военното училище е командирован за обучение във Военнопедагогическите курсове в Санкт Петербург, които завършва през 1904 година.[1] Като капитан командва 8 рота от 21-ви пехотен средногорски полк. На 14 април 1910 г. в чин майор.

Служи в 22-ри пехотен тракийски полк и като началник на 4 полково военно окръжие.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 1 април 1914 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Тодор Нейков е командир на 33 пехотен свищовски полк, за която служба „за отличия и заслуги през втория и третия период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 2 клас[2] и съгласно заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 1 клас[3].

След войната е назначен за началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия, на 1 декември 1920 г. е произведен в чин генерал-майор и на 4 декември същата година е уволнен от служба.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Нейков е женен с 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 158, 158. (Цит: ВИ, № 71, 19 юли 1903; № 63, 26 юни 1904; Списък на генералите и офицерите (1911), с. 107)
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 106 – 107
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 57 – 58

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България