Тома Върбанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Върбанов
български художник живописец
Роден
Националност България
АкадемияНационална художествена академия
Георги Богданов

Тома Върбанов Върба̀нов е български художник - живописец и стенописец, професор в Националната художествена академия в София.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 октомври 1943 г. в Пловдив. През 1962г. завършва Художествената Гимназия в София. През 1969г. се дипломира в специалност " Декоративно-монументална живопис" в Националната Художествената Академия при проф. Георги Богданов. 1969 /1970 г. е на 6 месечна специализация в академия „Гран Шомиер“, Париж при проф. Ив Брайер (президент на Есенния Салон ).

От 1970 г. до 2012г. - преподава рисуване, живопис и стенопис в Националната художествена Академия. През 1977 г. е избран за доцент, а от 1985 г. е професор в НХА.[1] . На 13 декември 1988 г. е избран изненадващо за кандидат- член на БКП и остава на този пост само няколко месеца до събитията на 10.11.1989 .[2]

Тома Върбанов работи във  всички  жанрове на  живописта - портрет, пейзаж, фигурална композиция. В сферата на  графичната  рисунка е разпознаваем  със специфичните си авторски техники, а като стенописец  има  многобройни  проекти и реализации  в техниките : мозайка, секо  и  сграфито.

Творби на проф. Тома Върбанов са притежание на Националната Художествена Галерия, Софийска градска художествена галерия, Българска академия на науките, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска Народна Банка , Технически университет – София, както и на почти всички градски  художествени галерии в страната. Негови живописни творби са притежание на  частни  колекции тук, както и на галерии и частни колекции в Гърция, Полша, Румъния, Русия, Италия, Франция, Германия, Швеция, Норвегия, САЩ и Япония.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Част от стенописните творби, които проф. Тома Върбанов е реализирал са :

-  Порт Бургас, фасада – сграфито  

-  Културен дом - Белоградчик,фасада – сграфито

-  Фасадно сграфито - гр. Луковит  

-  Фасада - гр. Монтана, център – мозайка

-  Външен ринг в Паметник „ Бузлуджа“ - мозайка

-  Фасадно сграфито - с.Витановци

-  Административна сграда - с. Хаджидимово - мозайка

-  Физически факултет на Софийски университет (1989). фоайе  - мозайки

-  Храм „Св. Йоан Кръстител“ в манастира на с. Градешница, Врачанско -  цялостна зография - секо

-  Храм „ Успение Богородично“ - к.к.Пампорово – секо

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1472.
  2. Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г., с. 335