Тома Върбанов
| Тома Върбанов | |
| български художник живописец | |
| Роден | 19 октомври 1943 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Академия | Национална художествена академия |
| Георги Богданов | |
Тома Върбанов Върба̀нов е български художник - живописец и стенописец, професор в Националната художествена академия в София.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 октомври 1943 г. в Пловдив. През 1962г. завършва Художествената Гимназия в София. През 1969г. се дипломира в специалност " Декоративно-монументална живопис" в Националната Художествената Академия при проф. Георги Богданов. 1969 /1970 г. е на 6 месечна специализация в академия „Гран Шомиер“, Париж при проф. Ив Брайер (президент на Есенния Салон ).
От 1970 г. до 2012г. - преподава рисуване, живопис и стенопис в Националната художествена Академия. През 1977 г. е избран за доцент, а от 1985 г. е професор в НХА.[1] . На 13 декември 1988 г. е избран изненадващо за кандидат- член на БКП и остава на този пост само няколко месеца до събитията на 10.11.1989 .[2]
Тома Върбанов работи във всички жанрове на живописта - портрет, пейзаж, фигурална композиция. В сферата на графичната рисунка е разпознаваем със специфичните си авторски техники, а като стенописец има многобройни проекти и реализации в техниките : мозайка, секо и сграфито.
Творби на проф. Тома Върбанов са притежание на Националната Художествена Галерия, Софийска градска художествена галерия, Българска академия на науките, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска Народна Банка , Технически университет – София, както и на почти всички градски художествени галерии в страната. Негови живописни творби са притежание на частни колекции тук, както и на галерии и частни колекции в Гърция, Полша, Румъния, Русия, Италия, Франция, Германия, Швеция, Норвегия, САЩ и Япония.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Част от стенописните творби, които проф. Тома Върбанов е реализирал са :
- Порт Бургас, фасада – сграфито
- Културен дом - Белоградчик,фасада – сграфито
- Фасадно сграфито - гр. Луковит
- Фасада - гр. Монтана, център – мозайка
- Външен ринг в Паметник „ Бузлуджа“ - мозайка
- Фасадно сграфито - с.Витановци
- Административна сграда - с. Хаджидимово - мозайка
- Физически факултет на Софийски университет (1989). фоайе - мозайки
- Храм „Св. Йоан Кръстител“ в манастира на с. Градешница, Врачанско - цялостна зография - секо
- Храм „ Успение Богородично“ - к.к.Пампорово – секо
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1472.
- ↑ Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г., с. 335